8. Как се поставя диагнозата синдром на сухото око?

Общата първоначална информация, получена в хода на разпита и прегледа на пациента, обикновено насочва специалистите към определен кръг от заболявания, като за доизясняване на диагнозата се назначават подходящи, относително специфични допълнителни тестове. Фокусът при общия преглед на пациента акцентира върху:

• данни от анамнезата: давност, тежест и особености на субективните оплаквания, влошаване след експозиция на дим или други тригери, влошаване в късните часове на деня след продължителна работа пред екран, данни за прием на определени лекарства (поява на сухота в очите като страничен ефект), данни за налични подлежащи заболявания, независимо от етиологията им
• данни от клиничния преглед: при първичния преглед на пациента се търсят следи за раздразнение на очите, като зачервяване, повишена секреция, нарушения в мигането, засягане на околните структури и други. Наличието на общи оплаквания от различно естество може да насочи към недиагностицирано до момента подлежащо заболяване и изисква допълнителни и целенасочени изследвания

Изследванията, които могат да бъдат използване в хода на диагностичния процес за потвърждаване синдрома на сухото око, включват цитологична импресия за мониториране прогресията на промените на очната повърхност, измерване на времето на слъзния разпад, тестът на Ширмер, оценка съдържанието на слъзния филм чрез анализ на протеините или осмоларитета на слъзния филм:

• време за разпадане на сълзите: времето на разпадане на сълзите се определя като интервала между инстилацията на флуоресцин и появата на първото сухо място на роговицата. Необходимо е това измерване да става преди прилагане на каквито и да е анестетични капки. Флуоресцинова лента се навлажнява със солеви разтвор и се прилага в долния очен ъгъл. След няколко мигания, слъзният филм се изследва, използвайки лампа с широк лъч и син филтър за изобразяване на първите сухи места по роговицата. Намалено време на разпад на сълзите под 10 секунди се счита за патологично, индикиращо слъзна нестабилност
• епителиално оцветяване: бенгалско розово, лисаминово зелено и флуоресцентно оцветяване се използват за оценка на епителопатията. Бенгалското розово и лисаминовото зелено оцветяват не само мъртвите и девитализираните клетки, но също така и здравите клетки, които са неадекватно предпазени от муцинова покривка. Ранни или леки случаи на синдром на сухото око могат да бъдат открити по-лесно с бенгалско розово или лисамин, отколкото с флуоресцентно оцветяване. Интерпалпебрално оцветяване на назалната или долната парацентрална роговица се наблюдава при синдрома на сухото око
• Shirmer-тест: Shirmer-тест се използва за оценка на водната слъзна продукция. Този тест измерва както базисната секреция така и рефлексното сълзене, което на практика се осъществява без прилагане на анестетик. Липса на назално рефлексно сълзене, наличие на серумни антитела и тежко заболяване на очната повърхност, демонстрирано от оцветяване с бенгалско розово или флуоресцеин, в много голяма степен доказва наличие на синдром на сухото око, свързан със синдром на Сьогрен
• други тестове: в зависимост от оплакванията на пациента, както и при наличие на противоречиви резултати от проведените изследвания, могат да се назначат и допълнителни тестове, като например тест за оценка на качеството и осмоларитета на сълзите, изследване на слъзни проби за откриване на специфични маркери (например понижен лактоферин, увеличени металопротеинази) и други