Начало Здравни проблеми Синдром на сухото око Как се поставя диагнозата синдром на сухото око?
Синдром на сухото око

8. Как се поставя диагнозата синдром на сухото око?

Как се поставя диагнозата синдром на сухото око?

Синдромът на сухото око или кератоконюнктивитис сика е предимна клинична диагноза, която се поставя чрез комбинация на информация, получена от анамнезата и физикалния преглед, както и осъществяването на един или повече диагностични тестове. Нито един тест сам по себе си не е достатъчно специфичен за поставяне на диаснозата синдром на сухото око и за оценка ефектите от лечението.

Изследванията, които могат да бъдат използване в диагностичния процес са цитологична импресия за мониториране прогресията на промените на очната повърхност, измерване на времето на слъзния разпад, тестът на Ширмер, и оценка съдържанието на слъзния филм чрез анализ на протеините или осмоларитета на слъзния флм.

  • Време за разпадане на сълзите

Времето на разпадане на сълзите се определя като интервала между инстилацията на флуоресцин и появата на първото сухо място на роговицата. Необходимо е това измерване да става преди прилагане на каквито и да е анестетични капки.Флуоресцинова лента се навлажнява със солеви разтвор и се прилага в долния очен ъгъл. След няколко мигания, слъзният филм се изследва, използвайки лампа с широк лъч и син филтър за изобразяване на първите сухи места по роговицата. Намалено време на разпад на сълзите под 10 секунди се счита за патологично, индициращо слъзна нестабилност.

  • Епителиално оцветяване

Бенгалско розово, лисаминово зелено и флуоресцентно оцветяване се използват за оценка на епителопатията. Бенгалското розово и лисаминовото зелено оцветяват не само мъртвите и девитализираните клетки, но също така и здравите клетки, които са неадекватно предпазени от муцинова покривка.

Ранни или леки случаи на синдром на сухото око могат да бъдат открити по-лесно с бенгалско розово или лисамин, отколкото с флуоресцентно оцветяване и конюнктивата обикновено се оцветява по-интензивно от роговицата. Интерпалпебрално оцветяване на назалната или долната парацентрална роговица се наблюдава при синдрома на сухото око. Линеарно оцветяване на долната конюнктива и корнеално оцветяване от бенгалско розово или лисамин са характерни за дисфункция на мейбоевите жлези.

Лисаминовото зелено оцветяване комбинира предимствата на флуоресцентното оцветяване и това с бенгалско розово. Подобно на бенгалското розово, лисаминовото зелено оцветява здрави епителни клетки, които не са предпазени от муцинов слой, и подобно на флуоресцентното оцветяване, оцветява дегенериращи клетки или мъртви такива. Лисаминовото зелено избягва болката, дискомфорта и роговичната токсичност, които са свързани с бенгалското розово, но е някак си по-малко чувствително и по-преходно и поради това може да бъде по-трудно да бъде направена оценка при изследване с шлиц лампа.

  • Shirmer-тест

Shirmer-тест се използва за оценка на водната слъзна продукция. Този тест измерва както базисната секреция така и рефлексното сълзене, което на практика се осъществява без прилагане на анестетик. Липса на назално рефлексно сълзене, наличие на серумни антитела и тежко заболяване на очната повърхност, демонстрирано от оцветяване с бенгалско розово или флуоресцеин, в ного голяма степен доказва наличие на синдром на сухото око, свързан със синдром на Сьогрен.

Следва: Какви са леченията при синдром на сухото око?

Страници: 12345678910111213141516
5.0, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ Синдром на сухото око