5. Стадии и форми на ревматоиден артрит

В зависимост от вида на симптомите, тяхната тежест, скорост на прогресия, степен на увреждане и риск от развитие на допълнителни усложнения, свързани с ревматоидния артрит, се различават четири основни стадия на заболяването, като характерно за всеки един от тях е следното, както и съответните белези на прогресия:

• първи стадий: означава се още като ранен стадий на ревматоиден артрит, като характерно за него е наличието на възпаление само по хода на синовиалната мембрана на съответните стави. Възможни са болки, сутрешна скованост, подуване, но липсват сериозни промени, деформации и засягане на костите
• втори стадий: означава се още като умерен по протичане стадий, като възпалителният процес засяга и хрущяла, което води до изразен болков синдром, нарушения в подвижността, ограничаване на функционалната активност на ставите
• трети стадий: трети стадий се означава като тежък, с разрастване на уврежданията, засягане на подлежащите кости, ерозии на костите, болки, подуване, мускулна слабост, умора, загуба на подвижност, възможни са и някои деформации
• четвърти стадий: означава се като краен стадий, при който възпалителният процес изчезва, но уврежданията персистират и продължават. Налице са всички прояви на болестта, често се развиват и различни по тежест усложнения, като ставният апарат не може да изпълнява дори минимална част от своите функции. В този етап може да се предприеме оперативна намеса за смяна на засегнатите стави
• белези на прогресия: някои знаци показват прогресия на болестта и налагат своевременна терапия, като такива са честите и интензивни рецидиви, диагностициране в млада възраст, наличие на ревматоидни възли, активно възпаление при артроцентеза, високи нива на ревматоиден фактор при кръвни изследвания

Преминаването през отделните стадии на заболяването отнема години, като при някои пациенти прогресията на болестния процес се преустановява в даден етап и състоянието остава сравнително стабилно в съответния стадий.

Често терапевтичното поведение се определя от стадия на заболяването, като в началния стадий лечението е предимно симптоматично, в умерения стадий се включват медикаменти от различни групи за забавяне прогресията на процеса, а в трети и четвърти стадий при липса на ефект от различните комбинирани терапии може да се обмисли хирургична намеса.

В зависимост от особеностите на болестния процес, възрастта на диагностициране, рисковете от възникване на усложнения, както и някои специфични лабораторни находки, се различават няколко основни форми на ревматоиден артрит, като характерно за всяка една от тях е следното:

• серопозитивен ревматоиден артрит: тази форма на ревматоиден артрит се среща много по-често, като по данни от различни източници се установява при 60 до 80 процента от пациентите с ревматоиден артрит. Характерно за нея е наличието на така наречените антициклични цитрулинови пептиди (anti-cyclic citrullinated peptides, ACPA) и позитивен ревматоиден фактор. При някои пациенти антителата могат да се открият преди клиничното разгръщане на заболяването, като са сигнал за евентуална проява на болестта в следващите пет до десет години. Серопозитивният ревматоиден артрит се характеризира с по-висока склонност към тежко протичане и наличие на екстраартикуларни прояви
• серонегативен ревматоиден артрит: при малък процент от пациентите се наблюдава липса на ревматоиден фактор и антитела, като формата се означава с термина серонегативен ревматоиден артрит. Характерно е по-леко протичане, с възможни спонтанни ремисии в рамките на първите шест месеца след появата на първите признаци на болестта. Важна особеност е възможността с времето и прогресията на болестта да се формират антитела и болестта да премине в серопозитивната форма
• юношески ревматоиден артрит: този термин се използва при наличието на ревматоиден артрит при подрастващи под 17 години и показва наличието на системно хронично заболяване с ангажиране на ставите. Синонимни наименования са ювенилен хроничен артрит и юношески идиопатичен артрит. Състоянието се диагностицира най-често между 1 и 6 години, както и между 8 и 14 години и може да протече под формата на серопозитивен или серонегативен ревматоиден артрит, показвайки някои характерни особености и вариации в клиничния ход