8. Диагностика и изследвания при ревматоиден артрит

Анамнезата и физикалните находки са едни от първите мерки, като могат да подпомогнат и насочат поставянето на диагнозата, но също така може да подпомогнат различаването от някои инфекциозни, автоимунни, както и неопластични заболявания, протичащи със засягане на ставите и общи оплаквания:

• особености от разпита на пациента: фокусът при разпитване на засегнатите е насочен към установяване на давността и тежестта на оплакванията, локализация и брой на засегнатите стави, наличие на генетична предразположеност (роднина с ревматоиден артрит), наличие на други заболявания, прием на медикаменти, вредни навици и други
• особености от клиничния преглед: обстойният физикален преглед включва оглед и палпация на засегнатите стави, установяване на характерни за възпаление данни (зачервяване, затопляне, подуване), промени в подвижността и активността на ставите, наличие на симетричност на засегнатите стави, засягане предимно на проксималните интерфалангеални, метакарпофалангеалните стави, ставите в областта на китката, коленето, глезените, рамената, лактите и други, наличието на ревматоидни възли, усложнения със системен характер. Макар промените, които се установяват да не са строго специфични за болестта и могат да се открият и при други форми на артрит и някои вирусни заболявания, физикалният преглед е важна част от диагностиката на ревматоидния артрит

Различните лабораторни изследвания играят изключително важна роля за диференциране на болестта от други подобни заболявания и потвърждаване на ревматоидния артрит, като при голям процент от пациентите със съмнения за ревматоиден артрит се назначават някои от следните изследвания:

• пълна кръвна картина: при много от пациентите се установяват промени в пълната кръвна картина с намаляване на червените кръвни клетки, хемоглобина и желязото, като обикновено е налице лека форма на анемия
• ревматоиден фактор: изследването на ревматоиден фактор се назначава при всички пациенти, като макар наличието на ревматоиден фактор да се установява при много от пациентите с ревматоиден артрит, той не е специфичен само за това заболяване. При около десет процента от пациентите е налице позитивен ревматоиден фактор без наличие на заболяване, докато при други се установяват позитивни резултат в резултат от други подлежащи заболявания, като синдром на Сьогрен, хепатит С и други
• изследване за антитела: изследването на антитела има по-висок специфичност и подпомага в по-голяма степен поставянето на диагнозата в сравнение с ревматоидния фактор. В някои случаи първоначално пациентите показват негативен резултат при имунологичните изследвания и след време стават позитивни, като състоянието преминава от серонегативна в серопозитивна форма. Обикновено установяването на позитивни антитела посочва наличието на ревматоиден артрит или висок риск от поява на симптомите в краткосрочен план
• изследване на маркерите на възпалението: маркерите на възпалението при пациентите с ревматоиден артрит обикновено са повишени, като се проследяват нивата на С-реактивния протеин и скоростта на утаяване на еритроцитите
• изследване на други показатели: при много пациенти се налага проследяване нивата на редица други показатели, като например чернодробни ензими, креатин, урея, пикочна киселина, показатели за бъбречната активност, някои специфични вирусни изследвания, микробиологични изследвания и други в зависимост от ситуацията с цел изключване на наличието на друго подлежащо заболяване, имитиращо ревматоиден артрит

Различни образни методи на изследване се назначават при отделните пациенти с цел потвърждаване на диагнозата, оценка на тежестта на болестния процес, определяне на стадия на ревматоидния артрит, както и установяването на налични усложнения в резултат от болестта.

Най-често се назначават някои от следните образни изследвания:

• рентгенография: често в началото не се установяват особени изменения при рентгеново изследване, но с напредване на болестта настъпват характерни изменения. Рентгенографията може да се използва за потвърждение на болестта, особено при лица с оплаквания, персистиращи повече от една година
• ядрено-магнитен резонанс: ядрено-магнитният резонанс, както и ехографията на съответните стави, може да подпомогне поставянето на диагнозата при ревматоиден артрит, както и оценката на тежестта на болестния процес
• компютърна томография: компютърна томография се налага в по-редки случаи, предимно при противоречиви данни, съмнения за други подлежащи заболявания, подозрения за усложнения и други