Ревматоиден артрит

Ревматоидният артрит е най-честата форма на автоимунен артрит в световен мащаб, засягайки между един и два процента от световната популация. Проявява се във всяка възраст, но най-често между 30 и 60 години, засягайки между два и пет пъти по-често женския пол.

Заболяването е имунологично медиирано, като точните причини не са напълно изяснени, но се предполага влиянието на редица фактори, като наследственост, вредни навици, наднормено тегло и затлъстяване, продължителен прием на някои лекарства и други, като жените на възраст между 30 и 60 години са сред най-засегнатата популация.

Болестта показва вариации в клиничното протичане, като сред най-честите прояви се включват:

• симптоми и признаци от страна на ставите: симетричен полиартрит със засягане на повече от пет стави и наличие на болка, възпаление, подуване, зачервяване, нарушена подвижност
• системни прояви: екстраартикуларни прояви са налице при около 40 процента от засегнатите и могат да включват ревматоидни възли, синдром на Сьогрен, ревматоиден кардит, оплаквания от общ характер

Според тежестта на заболяването се различават четири стадия, често означавани като ранен, умерен, тежък и краен, докато в зависимост от особеностите на болестния процес се различават три основни форми на болестта. При наличие на специфични антитела и ревматоиден фактор се касае за серопозитивен ревматоиден артрит, липсата им при пациентите се обозначава като серонегативен ревматоиден артрит, а наличието на ревматоиден артрит при деца и подрастващи се означава с термина юношески ревматоиден артрит.

При някои пациенти заболяването бързо прогресира, водейки до риск от различни усложнения, като остеопороза, анемия, ревматоидни възли, промени по кожата, зрителни нарушения, чести инфекции, повишен сърдечно-съдов риск, лимфоми и други.

Двете заболявания споделят редица общи прояви, но се и различават по множество показатели:

• етиология: остеоартритът е дегенеративно заболяване, докато ревматоидният артрит е с автоимунна етиология
• засегнати групи пациенти: при остеоартрит няма разлики в честотата между половете, заболяването се среща в по-късна възраст, като по-ранна проява е характерна за професионални спортисти
• клинично протичане: при остеоартрита липсват белезите на възпаление, рискът от извънставни усложнения е много нисък

Липсва единен метод за потвърждаване на диагнозата, назначават се комплексни изследвания:

• разпит и преглед: давност и тежест на оплакванията, наследственост, рискови фактори, а прегледът включва обстоен оглед и палпация на засегнатите стави
• лабораторни изследвания: пълна кръвна картина, ревматоиден фактор, изследване за антитела, проследяване маркерите на възпалението и редица други показатели
• образна диагностика: рентгенография, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография

Ревматоидният артрит е нелечимо заболяване, въпреки което редица методи предоставят възможност за контрол над симптомите и постигане на дълготрайна ремисия:

• лечение с лекарства: нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, болест-променящи лекарства, биологична терапия и други
• немедикаментозно лечение: физиотерапия, лечебна гимнастика, трудова терапия, лечение с топли и студени компреси и други
• операция: синовектомия, артродеза, възстановяване на засегнати сухожилия, подмяна на става

Хронично-прогресивният ход на болестта налага назначаването на редица допълнителни мерки:

• хранителни добавки: допълнителен прием на омега-3 мастни киселини, хондроитин, глюкозамин, метилсулфонилметил, витамин Д и други
• диета: противовъзпалителна диета с ограничаване на месо, мазни, пържени и преработени храни, полуфабрикати и други
• упражнения: подходящи терапевтични упражнения, подобряване на двигателната активност