10. Фази на оздравяване на рани

Зарастването на раните е основен биологичен процес, реакция на организма спрямо травмите, с която се осъществява възстановяването на увредените тъкани. Това може да стане по два начина в зависимост от диференциацията на увредените тъкани. Патофизиологичните реакции на организма на механичната травма са общи и местни. Общите реакции зависят от болката, кръвозагубата, интоксикацията от разпадащите се некротични тъкани и вида и тежестта на развиващата се инфекция. Локалните промени преминават през три основни процеса:

• Процес на алтерация - в резултат на въздействието на травмиращия агент в раната се разрушават различни тъкани, които некротизират и отпадат. Разкъсват се кръвносни съдове, лимфни съдове, нервни окончания и стволове. Успоредно с този процес на алтерация, като защитна реакция на организма за ограничаване на кръвотечението се включват процеси на тромбообразуване.
• Възпалително-ексудативни процеси - при нараняване съдовете след кратък период на вазоконстрикция изпадат във вазодилатация (разширяване) с повишаване на капилярното налягане и пропускливостта. Развива се оток, мигрират левкоцити, макрофаги, неутрофили и разрушават попадналите в раната бактерии. Освободените вследствие на това бактериални токсини разрушават левкоцитите (белите кръвни клетки). Освобождават се активни протеолитични ензими, които втечняват девитализираните тъкани. Така се формира в екстравазалните пространства раневи секрет, съставен от плазма, разрушените левкоцити и бактерии. Видът и количеството на секрета зависят от количеството на некротичните тъкани, характера на бактериалната флора, количеството на отделените биологично активни вещества и метаболитните нарушения в организма.
• Регенеративни процеси - те се характеризират с обратно развитие на гореописаните изменения. Хиперемията и вазодилатацията намаляват и изчезват, стабилизира се капилярната стена. В зоните, изчистени от некротична тъкан постепенно спира секрецията. Разраства гранулационната тъкан, която изпълва дефекта на раната. Основно място в нейната структура заема новообразувалата се капилярна мрежа, чието образуване започва от дъното и стените на самата рана. Здравата гранулационна тъкан има зърнист строеж, ярко червен цвят и при допир лесно кърви. При наличие на персистираща инфекция гранулационният процес се нарушава. При благоприятно развитие на оздравителния процес гранулационната тъкан съзрява, замества се от съединителна тъкан, образува се груб цикатрикс (келоид). В началото цикатриксът има розов цвят (фаза на червена цикатризация), но за около година той става седефенобял (фаза на бяла цикатризация). Това се дължи на облитерацията при цикатризирането на новообразуваните съдове, в хода на съзряване на младата съединителна тъкан в здрава такава. В новообразуваната тъкан липсват космени фоликули, потни и мастни жлези и подкожната мастна тъкан.

Оценката за хода на раневия процес се базира на динамичното проследяване на следните критерии:

• Макроскопски вид на раната
• Цитологично изследване и намазки от нея
• Бактериологичен контрол на раневия секрет
• Общо състояние на пациента

Познати са следните типове зарастване на раните:

• Първично зарастване - възможно е при рани, чиито ръбове са плътно един до друг с доближаване на еднородни тъкани, неинфектирани, без некрози. При тези условия пълна епителизация с формиране на нежен линеарен цикатрикс настъпва за 6-8 дни. Най-често се осъществява при хирургично обработени и зашити рани, както и при оперативни рани.
• Вторично зарастване - наблюдава се при големи, зеещи рани с некротични тъкани, хематоми и значителна бактериална контаминация.
• Зарастване под коричка - при повърхностни наранявания, засягащи само епидермиса. От разрушените капиляри излиза тънко покритие от кръв и лимфа, което формира кора, богата на фибрин. Под нея бързо се възстановява нарушения епидермис.