2. Видове рани

Раната е увреждане на целостта на покривните тъкани - кожа и лигавици от механичен агент. В по-широк смисъл причинителят може да е химичен, физичен или друг увреждащ фактор.

В зависимост от това дали раните проникват или не в телесни кухини (черепна, плеврална, перитонеална, ставна) те се подразделят на проникващи и непроникващи. Проникващите могат да бъдат неусложнени или усложнени вследствие нараняване на органи от съответната кухина. Раните още биват случайни и следоперативни. Независимо от многообразието на раните те имат някои общи характеристики. Освен нарушаване целостта на покривния епител, в различна степен има увреда на подлежащите тъкани.

Винаги е налице кървене, което може да бъде манифестно - външно или скрито - кръвонасядане в тъканите, вътрешно кървене. При откритите наранявания винаги има в някаква степен бактериална контаминация, но дали ще се развие разгърната картина на възпалителен процес, зависи от много условия. Познаването на морфологията на отделните видове рани е предпоставка за правилното им диагностициране и от там поведение към тях.

Според вида и механизма на въздействие на травмиращия агент, условията на въздействие и състоянието на организма се получават рани с различна патологоанатомична структура и клинично протичане, което обуславя класифицирането им както следва:

• Порезна рана - vulnus scissum. Причинява се от остри режещи предмети с малка маса - нож, скалпел, стъкло и др. Порезните рани се характеризират с гладки ръбове и стени, остри ъгли, чисто дъно, обилно кръвотечение от зеещите прерязани съдове, подчертана болезненост. Възможно е оформянето на кожно-подкожно ламбо при тангенциално действие на травмиращия агент. Обикновено отсъстват условия за развитие на инфекция, поради което най-често зарастват първично. Оперативната рана е тип порезна рана.
• Посечна рана - vulnus caesum. Причинява се от тела с голяма маса и остър режещ ръб - брадва, топор и др. Тя има белези на порезна и контузна рана. Има правилна форма, зона на ръбцова некроза, минимална зона на локален ступор, кървенето обикновено е слабо, но в някои случаи може да бъде и обилно поради голям брой прерязани кръвоносни съдове, които изпадат в слаба вазоконстрикция. Съществува известна опасност от развитие на инфекция.
• Контузна рана - vulnus contusum. Причинява се при удар с тъп, твърд предмет, когато се преодоляват еластичните сили на покривните тъкани. Контузната рана е с неправилна форма и неравни ръбове, по което личат зона на ръбцова некроза и зона на локален ступор. Ръбовете са бледосинкави, а при палпация - студени и нечувствителни, което е резултат от рефлекторният спазъм, тромбозите на околните съдове и нарушенията във функционалното състояние на инервацията. На места епидермисът е охлузен. Между срещуположните ръбове се прехвърлят кожни и съдово-нервни снопчета. Ръбовете и стените на раната са подкопани. В дъното личат размачкани тъкани, а около раната - кръвонасядания под формата на екхимози и суфузии. В някои случаи сравнително ограничени контузни рани се съчетават със сериозни поражения на тъканите в дълбочина - големи хематоми, травматичен деколман, счупвания на кости и др. Най-тежките контузни рани се получават при прегазване, затискане от тежки предмети при природни бедствия. В контузните рани има благоприятни условия за развитие на инфекция, включително и анаеробна, поради девитализираните тъкани, примесени със съсиреци и възможността за развитие на вторични некрози.
• Разкъсна рана - vulnus laceratum. Отличава се от контузната преди всичко по направление на действие на травмиращият агент, което предопределя следните характеристики - ръбовете са неравни, слабо кървящи с ръбцови некрози. Кървенето е по-обилно от това, което обичайно се наблюдава в контузна рана, възникнала при същата кинетична енергия на травмиращия агент, но некрозите са по-малки.
• Разкъсно-контузна рана - vulnus lacerocontusum. Тази рана съчетава белезите на горните две, което се определя от комбинираният механизъм на действие на травмиращия агент и е предпоставка за по-обширни тъканни нарушения. Клинично има силна и продължителна болка, манифестна зона на локален ступор, необилно кървене. При лезия на магистрални съдове може да настъпи бърза смърт от кръвозагубата. Към този вид особено тежки рани се отнася рана, получена при скалпиране или изтръгването на цял крайник при различни инциденти. Условията за развитие на инфекция при този вид рана са още по-благоприятни.
• Прободна рана - vulnus punctum. Характерът на наблюдаваните патоморфологични особености зависи от вида на нараняващият агент. При прободна рана от кама,нож - тя има повече вид на порезна. При прободна рана от кол и други неравни, сравнително заострени предмети - има вид на прободно-контузно-разкъсна рана. Обикновено има слабо кървене поради премачкване на съдовете и тормбозиране. По принцип по количеството на външното кръвотечение при прободните рани не може да съди за интензивността му поради възможността тесния вход на раната лесно да се запуши от кръвни съсиреци, както и да има проникващо нараняване с лезия, водеща до обилно кървене в телесна кухина. Това трябва да се има винаги предвид при комплексната оценка на състоянието на наранения пациент. Поради лесната възможност за прекратяване на достъпа на кислород вътре в раната и оставане на чужди тела в нея възможността за развитие на инфекция, включително анаеробна е голяма.
• Рана от ухапване - vulnus morsum. При ухапване от насекоми раната има точковидна форма. В центъра и обикновено се намира жилото му. Въведените в тъканите чрез него токсико-химични вещества водят до вазодилатация, зачервяване и оток в мястото на ухапване. Възможно е развитие на алергични реакции до алергичен шок. Пациентите се оплакват от постоянна и силна пареща болка. При ухапване от бозайници - животни или човек, раните са с характеристика на разкъсно-контузни. Те са по принцип инфектирани, като са възможни и специфични инфекции като бяс, тетанус и други.
• Огнестрелна рана - vulnus sclopetarium. Това е една голяма група рани с разнообразна патоморфологична характеристика. Тя се определя от това дали е резултат от куршуми, при които раната прилича на прободна или на снаряди, причиняващи огромни разкъсно-контузни рани. От значение са и редица особености на нараняващият агент като взривна мощ на огнестрелното оръжие, както и разстоянието от мястото на изстрела. Съществуват и проектили с ограничена разрушителна сила, но съдържащи биологично активни вещества, водещи до развитие на епидемии. В структурата на огнестрелната рана се различават три зони - зона на разрушение, зона на непосредствена травмена некроза и зона на молекулярно сътресение. Огнестрелните рани са силно инфектирани.