Рани

Раната е увреждане на целостта на покривните тъкани - кожа и лигавици от механичен агент. В по-широк смисъл причинителят може да е химичен, физичен или друг увреждащ фактор. В зависимост от това дали раните проникват или не в телесни кухини (черепна, плеврална, перитонеална, ставна) те се подразделят на проникващи и непроникващи. Проникващите могат да бъдат неусложнени или усложнени вследствие нараняване на органи от съответната кухина. Раните още биват случайни и следоперативни. Независимо от многообразието на раните те имат някои общи характеристики. Освен нарушаване целостта на покривния епител, в различна степен има увреда на подлежащите тъкани. Винаги е налице кървене, което може да бъде манифестно - външно или скрито - кръвонасядане в тъканите, вътрешно кървене.

Диагностицирането на всички видове рани се основава на физикалния преглед. Лекарите трябва да разпитат за точния причинител на травмата, колко време е минало от получаване на нараняването, наличието на чуждо тяло и проявената симптоматика.

Също така на място се прави оценка на замърсяването на раната и дали има риск от инфекция. Това е от голямо значение за вземането на правилно решение за лечебния процес. От анамнезата трябва да се предостави информация за общото състояние на пациента, както и някои вредни навици (употреба на наркотици, алкохол), които могат да повлияят неблагоприятно на заздравяването на раните.

Част от раните, оставени без хирургична обработка при добро състояние на организма и отсъствие на особено опасни раневи инфекции (анаеробни), зарастват сами. Но това е несигурно и в много дълъг срок. Затова всяка рана подлежи на активно лечение. Лечението на раните се състои основно в лечение на самата рана и общо лечение на организма в зависимост от общите последици от нараняването.

По принцип лечението на раните започва с оказване на първа помощ. С нея се цели спиране на кръвотечението, имобилизация за предстоящия транспорт и стерилна превръзка на раната. В рамките на първата медицинска помощ се включва профилактичното прилагане на тетаничен анатоксин и др. За болката се прилагат обезболяващи средства и медикаменти.

Лечението на инфектирани и гноящи рани включва отстраняване на чуждите тела и некрозите, обилна промивка с антисептични разтвори, лазерна обработка, при възможност за това, дренаж, превръзка. По-нататък лечението се води по открит способ - ежедневни неколкократни превръзки, съчетани с евакуация на секрети и ексцизия на появилите се нови некротични тъкани до изчистване и поява на свежа гранулационна тъкан. От този момент раната или се оставя за вторично заздравяване или процесът на оздравяване може да се съкрати чрез налагане на вторичен шев. Ако се развие инфекция, след като е била хирургично обработена и зашита се свалят конците, разединяват се ръбовете, евакуира се секрецията, извършва се промивка, поставя се дренаж.

Кожните рани, които не зарастват, зарастват бавно или имат тенденция да рецидивират, са известни като хронични рани. Някои от многото причини за хронични кожни рани могат да включват травма, изгаряния, рак на кожата, инфекция или основни медицински състояния като диабет. По-трудно зарастващите рани се нуждаят от специални грижи.

Изгарянията представляват увреда на кожата и подкожните тъкани в резултат на термична, химична, електрическа или лъчева травма със засягане и на функцията на всички органи и системи в човешкия организъм. Изгарянията са лесна за диагностициране, но трудна за лечение травма, когато поражението е обширно по площ и изисква усилията на екипи от различни специалности като пластични хирурзи, реаниматори, интернисти, микробиолози и др.

Лечението на изгарянията е комплексно и може да изисква подходяща първа помощ и оценка на раната, като лечението може да включва лекарства, ежедневни превръзки, терапия и оперативно лечение. Целите на лечението са да се контролира болката, да се отстранят мъртвите тъкани, да се предотврати инфекцията, да се намали рискът от образуване на груби белези и да се възстанови нормалната функция на засегнатата зона. По-леките изгаряния могат да се лекуват в домашна обстановка. Те обикновено отшумяват в рамките на няколко седмици и рядко водят до образуването на белези.

Лечението на всички видове рани започва с оказване на първа помощ. С нея се цели спиране на кръвотечението, имобилизация за предстоящия транспорт и стерилна превръзка на раната. В рамките на първата медицинска помощ се включва профилактичното прилагане на тетаничен анатоксин и др. За болката се прилагат обезболяващи средства и медикаменти.

При дълбоки рани много често може да се наблюдава обилно кървене, което трябва да се хемостазира. Съществуват различни методи за хемостаза, от които при първа помощ най-често се прави пристягаща превръзка с умерен натиск върху самата рана. Натискът се прилага за няколко минути. Ако хемостазирането е успешно може да се направи оглед на раната за наличието на чужди тела или замърсяване. След това се прави обработка на раната с антисептични разтвори като кислородна вода и йодасепт.

За по-бързо зарастване на раните на първо място е важна грижата за самата рана. Сред основните мероприятия, които могат да подобрят зарастването включват изябгването на медиманти, пречещи на естествения лечебен процес на тялото, правилно хранене,движение,ежедневни превръзки и други.