3. Диагностициране на раните

Диагностицирането на всички видове рани се основава на физикалния преглед. Лекарите трябва да разпитат за точния причинител на травмата, колко време е минало от получаване на нараняването, наличието на чуждо тяло и проявената симптоматика.

Също така на място се прави оценка на замърсяването на раната и дали има риск от инфекция. Това е от голямо значение за вземането на правилно решение за лечебния процес. От анамнезата трябва да се предостави информация за общото състояние на пациента, както и някои вредни навици (употреба на наркотици, алкохол), които могат да повлияят неблагоприятно на заздравяването на раните. Придружаващи заболявания като диабет, употребата на кортикостероиди, които компрометират заздравителния процес също са от голямо значение. Други важни фактори включват алергии към локални и общи анестетици и имунизация срещу тетанус.

При физикалния преглед раната трябва да бъде подложена на подходяща оценка за дължина, дълбочина, форма, замърсяване или наличие на чужди тела, както и евентуален кожен дефицит. Правилната оценка изисква отстраняване на чуждите тела от раната и постигане на хемостаза, ако има кървене от раната.

Понякога е необходимо премахването на космите около раната, за да се намали рискът от инфекция. При наличие на активно кървене или визуализиране на засегнат голям съд е уместна консултация със съдов хирург, който да обработи раната и възстанови нарушените съдове.

За правилна оценка на всяка една рана не е необходимо назначаването на образно изследване като рентген или скенер (компютърна томография). Основните индикации за тяхното извършване са:

• Дълбока рана с проникване в телесна кухина (гръден кош, корем)
• Наличието на чуждо тяло в раната