9. Усложнения при разширени вени

Тънкостенните разширени вени изпъкват точно под кожата, като локализацията им и развилите се патологични изменения ги правят податливи на нараняване. При удар, травма или дълбоко надраскване със засягане на по-големите разширени вени може да се провокира кръвоизлив с различна тежест.

Важна особеност е, че кървене може да се появи дори и без нараняване във връзка с високото интравенозно налягане в засегнатите варикозни съдове, като това обикновено се наблюдава години след появата на варикозата при лица с подлежащи многобройни рискови фактори и при липса на контрол над болестта.

Варикозните вени кървят повече от здравите вени поради необичайно високото налягане в тях и тяхната ниска устойчивост спрямо външни въздействия.

Кървенето може да бъде тежко, изисквайки спешна медицинска намеса, но обикновено може да бъде контролирано чрез повдигане на засегнатите крайници и прилагане на натиск в областта на кървене с или без студен компрес.

Тромбофлебитът представлява асептично възпаление на венозните съдове най-често в областта на долните крайници, причинено от образуване на кръвни съсиреци във вените. Формата на флебит, която понякога засяга разширените вени, е повърхностен тромбофлебит (развива се асептично възпаление на повърхностна вена).

Когато се образуват кръвни съсиреци във вените в близост до повърхността на тялото, се появява болезненост, зачервяване на кожата и усещане за топлина в засегнатата област. Това състояние не се счита за животозастрашаващо, за разлика от дълбоката венозна тромбоза.

Често тромбофлебитът е изолиран в повърхностните вени, но може да се разпространи в дълбоките вени, причинявайки по-сериозен проблем. За разлика от кръвните съсиреци в дълбоките вени, съсиреците в повърхностните вени рядко достигат до сърцето или белите дробове, където те биха могли да причинят сериозни блокажи и усложнения.

Изложени на по-висок риск са лицата със затлъстяване, при продължителен прием на някои лекарства (хормони, контрацептиви, след химиотерапия), при някои други подлежащи заболявания (например болест на Бехчет, застойна сърдечна недостатъчност, неоплазми), както и при продължително обездвижване, при бременност и други.

Лечението в повечето случаи на тромбофлебит при варикоза се състои в облекчаване на дискомфорта със симптоматични средства и не изисква специална терапия. Подобно на разширените вени, тромбофлебитът може да се лекува с компресионни чорапи и в някои случаи с нестероидни противовъзпалителни средства, като ибупрофен при необходимост. Може да се наложи провеждане на антитромботична терапия, а при риска от развитие на дълбока венозна тромбоза може да се наложи и оперативна намеса.

Най-сериозната последица от тромбофлебит и нелекувана дълбока венозна тромбоза е развитието на постфлебитен синдром. Това състояние е резултат на дългосрочен флебит, включващ по-дълбоки вени, венозната хипертензия, веностазата и вторичното активиране на редица други процеси. Засегнатата област може да бъде с променен цвят, оточна и с лющеща се кожа с втвърдени зони под кожата и развитие на болезнени язви, наличие на крампи и парестезии особено нощем и други. Препоръчва се своевременна терапия с комплексни консервативни или оперативни методи.

Варикозни язви и отворени рани по крайниците съставляват едно от най-неприятните усложнения на варикозната болест. Показват склонност за поява по-често при пациенти в напреднала възраст, особено при наличие на рискови фактори и липса на лечение на варикозата.

Варикозна язва се развива, когато има повишено налягане във вените на долната част на краката, което от своя страна предизвиква преминаване на течност от вената и нейното събиране и натрупване под кожата. Течността може да причини оток (подуване) и нарушаване на целостта на кожата до такава степен, че да се образува язва. Венозни или варикозни язви се образуват най-често в областта на глезена, но могат да засегнат и различни части на ходилото.

Симптомите на венозна язва включват най-често болка, сърбеж и подуване в засегнатия крайник. Кожата около раната може да е с променен цвят, загрубяла, удебелена, като е възможно и отделяне на секрет от язвата с неприятна миризма.

Въпреки, че състоянието показва склонност към рецидиви, се препоръчва своевременна медицинска намеса и провеждане на комплексно лечение, тъй като сами по себе си варикозните язви крият риск от развитие на сериозни усложнения с дългосрочни последици.

Варикозната екзема е състояние, което се характеризира с кожни промени, развиващи се вследствие на разширени вени и проявяващи се с червена, суха, лющеща се кожа. Възможно е също така образуване на мехури и крусти по кожата, развитие на допълнителни усложнения, включително и вторична инфекция.

Варикозната екзема в много от случаите има перманентен характер и предшества формирането на варикозна язви, поради което е необходимо ранно и комплексно лечение.

Липодерматосклерозата е сравнително рядко усложнение на разширените вени, което причинява удебеляване и уплътняване на кожата в засегнатата област. Наблюдават се и промени в оцветяването на кожата, която придобива червен или кафяв цвят. Състоянието обикновено засяга областта на прасеца и в областта на глезена.

Основните рискове, свързани с това усложнение на варикозата, е опасността дори при леко нараняване на засегнатата кожа от формиране на варикозни язви и свързаните с тях рискове.

Хроничната венозна недостатъчност е усложнение на варикозата, което се развива при продължително персистиране на болестния процес, без предприемане на необходимите мерки за терапевтично повлияване. Ако кръвта във вените има неправилен поток, както при варикоза, това може да наруши начина, по който кожата обменя кислород, хранителни вещества и отпадни продукти от кръвта.

При нарушен обмен в продължение на дълъг период от време се появява хронична венозна недостатъчност.

Състоянието крие своите рискове в дългосрочен план, поради което се препоръчва ранно лечение на варикозата с цел профилактика на хроничната венозна недостатъчност.