7. Какви са стадиите на разширени вени?

Първият стадий при разширени вени включва наличието на видими звездовидни, паякообразни или мрежовидни капиляри (телеангиектазия), като пациентите не съобщават за оплаквания, освен дискомфорт от козметична гледна точка. Важна особеност е липсата на изпъкналост, което отличава първи от втори стадий.

Съдовете придобиват лилав, синкав, червеникав или розовеещ оттенък, разположени са под формата на мрежа и обикновено не са повод за безпокойство, въпреки което предприемането на необходимите мерки още в този стадий значително редуцира рисковете от прогресия на болестта и свързаните с нея усложнения.

Вторият стадий се означава с термина варикозитет и се характеризира с наличието на разширени, добре видими над повърхността на кожата вени, най-често в областта на долните крайници. Вените са изпъкнали, видими, често придобиват лилав или синкав оттенък, поради наличието на застояла кръв в тях.

В този стадий започват да се появяват първите оплаквания, включващи тежест в областта на прасците, мускулни крампи и чести схващания, сърбеж, повишена чувствителност и дразнимост при докосване, допир с тъкани (чорапи, чорапогащници, крачоли на панталони), при бръснене, при нанасяне на крем или лосион.

В трети стадий се наблюдава оток (подуване) в областта на краката и глезените, главно в резултат от задръжката на течности поради лоша циркулация. Отокът води до оплаквания от тежест и болка в краката, особено в областта на прасците и глезените, подуване, особено в края на деня и след натоварване.

Ако до този момент не са предприети мерки за повлияване хода на болестта, то през трети стадий е удачно стартирането на промени в начина на живот, редукция на теглото, ограничаване на вредните навици, стартиране с използването на компресионни чорапи и мерки за повлияване на разширените вени.

Хроничната задръжка на течности предразполага към промени във венозните съдове, циркулацията и засягането на околните тъкани, като в относително кратки срокове състоянието може да промени в четвърти стадий с характерните за него кожни изменения.

Четвърти стадий при разширени вени се характеризира с наличието на различни по вид и тежест промени по кожата (означава се с термина липодерматосклероза) в резултат от лошото кръвоснабдяване, продължителен оток и възпалителни изменения, като най-засегната е кожата в областта над глезена.

Едни от най-забележимите промени по кожата са промени в цвета на кожата, като могат да се появят лезии с червеникав или кафяв цвят.

Кожата е сърбяща, суха, лющеща се, удебелена, с поява на бразди и напуквания, което я прави склонна към разранявания. Пациентите се оплакват от болка, сърбеж, дискомфорт, бърза умора в краката, като вените стават видими и могат да проминират над кожата, което е свързан с допълнителен дискомфорт от козметично естество.

Промените по кожата значително увеличават риска от появата на рани, трофични промени и разязвявания и прогресия на заболяването към следващия стадий.

При пети стадий са налице белези по краката, особено в областта около глезените, които са в резултат от наскоро зараснали рани в резултат от разширените вени. Оплакванията от умора в краката, промени по кожата, подуване и промени в чувствителността персистират, като е налице склонност към поява на рани.

Основният белег, който отличава пети от шести стадий, е относително бързото зарастване на раните, липсата на дълбоки промени по кожата (раните са все още предимно повърхностни).

Липсата на мерки в този етап повишава риска от преминаване към шести стадий и свързаните с него усложнения.

Някои специалисти обединяват пети и шести стадий, обобщавайки ги като стадий, в който при пациентите с разширени вени е налице склонност към рани и разязвявания.

Това е най-напредналият стадий на заболяването, като се характеризира с наличието на отворена венозна язва (трофична язва). Най-честата локализация на язвата е в областта на глезените, като раната обикновено има неравни ръбове, дълбок, зачервен и влажен център с възпалена околна кожа.

Раните са силно болезнени, налице е висок риск от вторично инфектиране, тромботични инциденти и значителни затруднения в лечението, поради склонност към трудно зарастване.

Въпреки условното разделение и стадиране на заболяването е важно да се отбележи, че разязвявания могат да се получат във всеки един етап от болестта. Отличителният белег на този последен, най-тежък стадий на заболяването е склонността към трудно зарастване и многократно повишен риск от усложнения.