8. Какви са медицинските изследвания при разширени вени?

Поставянето на диагнозата при разширени вени в много от случаите се осъществява въз основа на информацията, получена при разпита и прегледа на пациентите, като фокусът е акцентиран върху изясняването на подлежащите рискови фактори (има важно значение при последващото създаване на индивидуален терапевтичен план), оценка на тежестта на болестните промени, находки, насочващи към авансирал процес и оценка на риска от възникване на усложнения:

• оценка на рисковите фактори: в хода на анамнезата е важно изясняването на подлежащи рискови фактори, наличие на генетична предразположеност, вид и особености на професионална заетост (рискова професия), особености в храненето и физическата активност, скорошна бременност и други
• белези за варикоза: за поставяне на диагнозата важно значение имат огледът и палпацията на повърхностните вени на крайниците. При изследването се установяват разширени и змиеобразно нагънати повърхностно разположени разширени вени. Най-често те са разположени по хода на голямата вена на долните крайници (вена сафена магна) и нейните магистрални клонове на подбедрицата и долната част на бедрото от вътрешна страна. Често е налице наличието и на паякообразни вени, които също са форма на съдова патология, но проявена в значително по-слаба степен. Събира се информация за субективните оплаквания, като тежест, болки, крампи в областта на долните крайници, подуване, сърбеж и други
• белези за напреднал процес: в по-късните стадии на заболяването може да се установят уплътнения на подкожието и наличие на трофични язви. Раните първоначално са разположени над вътрешния и по-рядко над външния глезен, а впоследствие могат да обхванат и циркулярно долната част на подбедрицата. При наличие на улцерации често се налага назначаване на допълнителни изследвания за отхвърляне на евентуални други подлежащи заболявания (например недиагностициран или лошо контролиран диабет)

Обикновено анамнезата и физикалните находки се съчетават с подходящи функционални тестове за оценка на формата и тежестта на варикозата. Освен лесно установимите при оглед и палпация разширени вени, се налага да се изясни проходимостта на дълбоката венозна мрежа (макар и рядко е възможно и наличие на подлежаща дълбока венозна тромбоза, изискваща своевременна терапия) и състоянието на клапния апарат. За тази цел се използват различни клинични тестове:

• проба на Хакенбрух (Hackenbruch): при кашлица в право положение при наличие на инсуфициенция на клапите на вена сафена магна, обратната вълна се усеща с палпиращата ръка върху променените вени на голямо разстояние
• палпаторно-перкусионна проба на Шварц (Schwarz): в изправено положение с пръст се перкутира леко върху вена сафена магна в зоната на устието, а едновременно с пръстите на другата ръка се палпира обратната вълна
• проба на Тренделенбург (Trendelenburg): една от най-често прилаганите клинични проби в практиката, при която в хоризонтално положение се притиска с пръсти устието на вена сафена магна и така болният се изправя. Нормално вените се изпълват отдолу нагоре за около 30 секунди. Отстраняването на натиска веднага след изправянето на болния не ги изпълва, ако клапите им функционират добре. Но ако са инсуфициентни, вените мигновено се изпълват вследствие на обратния кръвоток
• проба на Бароу-Шейнис: крайникът се повдига нагоре и в това положение се поставят 3 есмархови турникета в горната трета на бедрото над и под коляното. След изправянето на болния, ако някъде между турникетите се появят изпълнени разширени вени, това говори, че там има инсуфициенция на перфорантните вени
• проба на Прат (Pratt): при вертикално издигнат крак се намотава еластичен бинт от ходилото до основата на бедрото, а над бинта се слага есмархов турникет. Болният се изправя и бавно се развива бинтът, като се наблюдава за появата на разширена вена. Последната се маркира и се продължава по-нататък. Още по-точно се локализират перфорантните вени, ако след развиването на 1-2 намотки от първия бинт започне едновременно навиване на друг бинт в обратна посока отгоре надолу, така че между двата бинта остава свободна малка част от кожата
• проба на Делбе-Пертес (Delbet-Perthes): в изправено положение и при добре изпълнени вени се поставя на бедрото турникет, след което болният се движи 5-10 минути. Ако разширените вени изчезнат, това означава, че има добра проходимост на дълбоките и перфорантните вени, но ако вместо това същите се изпълнят още повече, то дълбоките са непроходими

Инструментални и образни изследвания се назначават само при някои пациенти, главно при наличие на затлъстяване и труден оглед и палпация на вените, при съмнения в диагнозата, както и по преценка на съответния специалист.

Инструменталните и образни изследвания за потвърждаване на варикозата и определяне на нейните особености включват:

• ехографско изследване (доплерова сонография) с цветен дуплекс: метод на избор за безкръвна диагностика на венозните заболявания. Тя показва невидимите при клиничен преглед участъци на вената, състоянието на венозните клапи, наличието на инсуфициенция на перфорантните вени, наличието на добавъчни вени, венозни аномалии и други
• флебодинамометрия: при този диагностичен метод се измерва венозното налягане. Извършва се чрез пункция на вена, разположена на гърба на стъпалото. Това изследване е показано за разграничаване от вторична варикоза
• плетизмография: измерват се промените в обема на преминаващата кръв на изследван участък на крайник. С помощта на регистриране на криви се отчитат резултатите от теста
• флебография: представлява рентгеново контрастно изследване с висока достоверност, считано от много специалисти за златен стандарт. Чрез този метод може да се изобрази венозната система на крайника. Методът е инвазивен и има известни рискове, особено от алергични реакции, поради което се прилага само по показания, най-вече при диагностични промени и противоречиви резултати