3. Причини и рискови фактори за ПМС

Най-много привърженици по отношение на етиологията на предменструалния синдром събира хипотезата за настъпващите циклични промени в хормоналния фон, като с най-голямо значение са цикличните промени в нивата на хормоните естроген и прогестерон в хода на отделните фази на месечния цикъл.

При всички жени симптомите на предменструален синдром се наблюдават след преминаване на фазата на овулация, което се свързва с рязкото понижение на нивата им след лутеалната фаза. Драстичният спад в нивата на женските полови хормони може да обясни много от симптомите, наблюдавани при ПМС, включително раздразнителност, промени в настроението, напрежение в гърдите, задръжка на течности и други.

Флуктуациите в нивата на един от основните невротрансмитери в мозъка и известен още като хормон на щастието, а именно серотонин, могат да лежат в основата на появата на предменструален синдром. Нивата на серотонин показват връзка и с нивата на женските полови хормони, като често етиологията при ПМС е мултифакторна.

Понижението на естроген може да предизвика освобождаване на норепинефрин, което от своя страна води до намаляване производството на допамин, серотонин и ацетилхолин. Тези промени, особено в нивата на серотонина, могат да предизвикат нарушения на съня, лабилно настроение, повишено желание за прием на определени храни (често настъпва емоционално преяждане с вредни, богати на бързи въглехидрати храни), умора и други.

Наблюдава се тясна връзка между наличието на подлежащи психични заболявания и/или личностови разстройства и умерено до тежко протичащ предменструален синдром, включително и повишен риск от развитие на предменструално дисфорично разстройство.

Жени с подлежаща диагностицирана депресия, тревожност, панически атаки, биполярно афективно разстройство, следродилна депресия, но също и тези с положителна анамнеза за близки родственици с подобни заболявания, са изложени на повишен риск от предменструален синдром, като при тях състоянието протича по-тежко, може да обостри подлежащите психични заболявания и се асоциира с повишена необходимост от целенасочена профилактика и лечение.

Редица вредни навици и фактори от околната среда при дългосрочно въздействие могат да увеличат рисковете от проява на предменструален синдром или да променят (да влошат) неговата тежест.

Сред по-често срещаните и с потвърдена роля са следните:

• тютюнопушене: жените, които пушат по една или повече кутии цигари на ден, показват по-голям риск от наличие на ПМС с умерено или тежко протичане. Значение имат и броят на активните години като пушач. Липсват данни относно облекчаване на състоянието при отказ от тютюнопушене, въпреки което последният се препоръчва във връзка с многобройни други (потвърдени) ползи за организма
• алкохол: различни проучвания в областта показва асоциация между регулярната, системна употреба и злоупотреба с алкохол и наличието на предменструален синдром, като хроничният алкохолизъм повишава значително риска от тежко протичане на ПМС и отключване на редица други проблеми
• грешки в диетата: непълноценно хранене, злоупотреба с бързи въглехидрати, трансмазнини, диета, богата на сол и бедна на пресни плодове, зеленчуци, бобови култури, ядки, се асоциира с повишен риск от изява на предменструален синдром
• други: заседнал начин на живот с липса на регулярна физическа активност, непълноценен сън, работа на смени и работа през нощта също показват повишен риск от развитие на предменструален синдром