Предменструален синдром (ПМС)

Предменструалният синдром е изключително често срещано и добре познато на жените в детеродна възраст състояние. Среща се при 75 до 90 процента от жените, като обикновено протича леко или умерено тежко. По-често се наблюдава след раждане, в периода около менопаузата, под въздействие на някои подлежащи заболявания, стрес, вредни навици и редица фактори от околната среда.

Точната етиология на предменструалният синдром все още не е напълно уточнена, но се обсъжда ролята на цикличните хормонални промени и спад на женските полови хормони след овулацията, както и понижаване нивата на серотонин вследствие намаляване на естрогенните концентрации. Обсъжда се ролята на някои подлежащи личностови и психични разстройства, вредни навици (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол), непълноценно хранене, заседнал начин на живот.

Протичането на ПМС при различните жени показва значителни разлики, като е възможно подобряване или влошаване на оплакванията под въздействие на различни фактори. Симптомите обикновено стартира средно около една седмица преди очаквания менструален цикъл и отшумяват до няколко дни след неговото настъпване.

При различните жени превалират различни по вид и тежест психо-емоционални и физически прояви, по-честите от които включват:

• психически и емоционални прояви: особено характерни са емоционална лабилност с крайности в настроението, депресивни епизоди, тревожност, нарушения на съня, умора, емоционално хранене и предпочитания към определени храни, забавяне на мисловната дейност, нарушения на концентрацията и вниманието
• физически симптоми: сред най-характерните оплаквания се включват тежест и напрежение в гърдите, повишена чувствителност в областта, коремни болки и спазми, главоболие, подуване на корема, задръжка на течности, запек или диария, повишен апетит, обостряне на акне и други

ПМС и ранната бременност споделят редица общи оплаквания, включително емоционална нестабилност и изпадане в крайности, повишен апетит и желание за прием на определени храни, подуване на корема, мускулни болки и спазми, умора, когнитивен дефицит и други.

При ранна бременност е възможно наличието на някои по-специфични прояви, включително вагинално течение, повишена базална температура, често уриниране, гадене и повръщане, промени в обонянието.

За различаване на двете състояния най-сигурен метод е назначаването на кръвни изследвания с проследяване нивата на бета-човешкия хорионгонадотропин, които в ранна бременност се удвояват на всеки 48 часа. При наличие на добра апаратура и специалист в областта при ехографско изследване могат да се открият характерни промени при ранна бременност, които липсват при ПМС.

Предменструалното дисфорично разстройство представлява изключително тежко протичащ предменструален синдром. Среща се при 2 до 10 процента от всички жени, като в протичането му превалират психично-емоционалните оплаквания. Жените показват изразена склонност към депресивно настроение, включително със суицидни мисли, апатия, социална изолация. Състоянието води до значимо влошаване на комфорта и качеството на живот, като налага отсъствие от работа или училище.

Поставянето на диагнозата при предменструален синдром обикновено се основава на характерните оплаквания, връзката им с наближаващия менструален цикъл и липсата на данни за други подлежащи заболявания или отклонения. Необходимо е изключване на непотвърдена бременност, болести на щитовидната жлеза, личностови и психически разстройства.

При предменструален синдром лечението често е симптоматично, като цели облекчаване на част от проявите на състоянието:

• обезболяващи и спазмолитици: най-често използвани са препаратите, съдържащи парацетамол, метимазол, ибупрофен, декскетопрофен, нимезулид и други във връзка с техния изразен аналгетичен ефект, самостоятелно или в комбинация с подходящи спазмолитици, като дротаверин и бусколизин
• хормонални контрацептиви: потискането на овулацията с помощта на хормонални контрацептиви ограничаване цикличните хормонални промени и съответно може да облекчи значителна част от оплакванията при ПМС
• други: при предменструално дисфорично разстройство, както и при жени с подлежащи личностови и психични разстройства, може да се обмисли терапия с подходящи антидепресанти и/или анксиолитици (лекарства за лечение на тревожност). При значително проявен оточен синдром и задръжка на течности по преценка на лекуващия лекар могат да се включат и диуретици

В комплексната терапия и профилактика на предменструалния синдром често се използват и различни добавки, включително:

• витамини: витамин В6 и витамините от група В като цяло намират широко приложение, като се счита, че облекчават значителна част от оплакванията при леки форми на ПМС
• минерали: при непълноценно хранене може да се наложи допълнителна суплементация с калций и магнезий, който се счита, че облекчават депресивните епизоди, тревожността, мускулните спазми, болковия синдром и други
• добавки и билки: омега-3 мастни киселини, витекс, масло от вечерна иглика, черен кохош, мента, лайка, гинко билоба и редица други билки могат да се използват като част от комплексните мерки за облекчаване на различни прояви при ПМС

При всички жени, независимо от тежестта на ПМС, се препоръчва подобряване на хранителния режим (ограничаване на солта, трансмазнините и бързите въглехидрати), прием на достатъчно течности, осигуряване на пълноценен сън, мерки за справяне със стреса, регулярна физическа активност, практикуване на техники за релаксация и други с цел подобряване на психичната и емоционална устойчивост и цялостното здравословно състояние.