7. Диагноза при ПМС

При жените с леки форми на предменструален синдром рядко се налага консултация със специалист в областта, докато при част от жените с умерено тежко протичане и особено при тези с тежко протичане и невъзможност за оптимално изпълнение на битовите, социалните и професионалните ангажименти често се налага консултация със специалист.

Обръща се внимание на следното:

• особености на менструалния цикъл: при млади момичета значение има на каква възраст е била първата менструация, докато при жени в напреднала възраст значение има наближаването на климактериума и менопаузата. Обръща се внимание на продължителността на менструалния цикъл (средно колко дни е), тежестта на кървенето (леко, умерено, значително), фамилна анамнеза с особености на менструалния цикъл при майката на жената
• уточняване на рискови фактори: данни за предшестваща бременност и раждане, известни подлежащи заболявания, прием на лекарства, тютюнопушене, консумация на алкохол, особености в храненето, ниво на физическа активност, излагане на стрес и преумора и други могат да имат значение за изявата на по-тежките форми на предменструалния синдром
• дневник с оплакванията: някои специалисти препоръчва воденето на дневник с описване на всички налични оплаквания, тяхната тежест, ден на поява, давност на персистиране в комбинация с особености на менструалния цикъл за период от поне три месеца. Информацията, събрана по този начин, може да подпомогне профилактиката и лечението на ПМС при всяка конкретна жена, както и да улесни предприемането на съответните мерки при тежките форми (планиране на работната дейност и семейните ангажименти, отпуск или болничен от работа и други)

В основата на диагностичния процес при потвърждаване на предменструалния синдром е изключването на всички други възможни причини и състояния, които могат да покажат идентично протичане, включително изключване на подлежаща, неустановена и непотвърдена към момента бременност:

• данни от общия преглед: оценка на общото здравословно (физическо и психическо) състояние, включително промени по кожата и видимите лигавици, клиничен преглед на щитовидната жлеза (оглед и палпация), измерване на кръвното налягане и пулс, промени по ноктите, косата, изчисляване на индекс на телесната маса, при нужда се определя и неврологичен статус, като всички отклонения следва да бъдат изяснени
• кръвни изследвания: за изключване на някои подлежащи заболявания с идентични находки може да се наложи извършването на определени изследвания. Най-често се налага проследяване нивата на хемоглобин (за изключване на анемия), щитовидните хормони и TSH (за изключване на заболявания на щитовидната жлеза), кръвна захар (за установяване на подлежащ захарен диабет), маркери на възпалението, чернодробни ензими и други по преценка на лекуващия лекар
• ехографски находки: при съмнения може да се наложи извършване на ехографски преглед на коремните органи и/или на щитовидната жлеза, главно с цел изключване на подлежаща бременност, болести по хода на урогениталния тракт или храносмилателната система, както и заболявания и процеси, ангажиращи тиреоидеята

Сред най-честите заболявания, които влизат в съображения и изискват диференциране от предменструалния синдром, се включват синдром на хроничната умора, депресивно разстройство на личността, тревожност, хипофункция на щитовидната жлеза (различните форми на хипотиреоидизъм), сезонно афективно разстройство, захарен диабет (при някои пациенти е възможно припокриване на някои от оплакванията), синдром на раздразненото черво и други.