2. Колко често се среща миомата?

Миомата е най-често срещаният тумор в тазовата област при жените, който се развива от мускулната тъкан на матката. Честотата на миомата варира в зависимост от възраст, държава, раса. Засяга 25% от жените над 30-годишна възраст. През 2013 г. е изчислено, че 171 милиона жени в световен мащаб са били диагностицирани с миома. Обикновено се появява през средните и по-късните репродуктивни години. Образуванието се среща рядко под 18-годишна възраст, а в менопаузата регресира. Разпространението на миома на матката сред тийнейджърите е 0,4%.

Миомите на матката са най-честата неоплазма, засягаща жените, и се предполага, че се появяват при над 70% от жените до началото на менопаузата. Оценяват се като клинично забележими при 25% от жените в репродуктивна възраст и причиняват достатъчно тежки симптоми при приблизително 25% от жените с миоми, за да се нуждаят от лечение. Вероятно е честотата на състоянието да бъде подценена, тъй като при много жени то е безсимптомно или симптомите се развиват постепенно и следователно остава недиагностицирано Хирургично лечение за отстраняване на миома на матката се извършва по-често при жени от "по-високите социални класи".

Много различни рискови фактори са свързани с развитието на лейомиоми, включително биологични, демографски, репродуктивни фактори и фактори, свързани с на начина на живот.

Възраст, раса, пременопаузален статус, фамилна анамнеза, време от последното раждане, хипертония и някои други съпътстващи заболявания, консумацията на хранителни добавки и соево мляко също увеличават риска. Рисковият фактор с най-голямо значение е възрастта, за която е установено, че увеличава риска от миома приблизително десетократно. Жените с положителна фамилна анамнеза за миома са над три пъти по-висок риск от развитие на тумора, отколкото тези без такава анамнеза. Времето след последното раждане увеличава риска от развитие на миоми приблизително два-три пъти при жени, които последно са родили преди 5 или повече години, в сравнение с тези, които са родили по-скоро. Състоянието преди менопауза е свързано със значително по-висок риск от миома в сравнение със състоянието след менопауза, отразявайки ролята на хормоните за стимулиране на растежа на тумора.

Негроидната раса е факторът, за който се съобщава, че увеличава риска от миома с два-три пъти в сравнение с бялата раса. Миомата се среща значително по-често при чернокожи жени, отколкото при бели жени и се проявява в по-ранна възраст от обикновено. Причината за това не е известна. В Африка, страни като Нигерия, от статистически данни, събрани от всички медицински заведения, е установено, че над 400 000 нигерийски жени страдат от лейомиома, като на нея се дължат голяма част от случаите на безплодие и спонтанни аборти в страната. Около 80% от афроамериканските жени ще развият доброкачествени тумори на матката до края на 40-тата година. Установено е също, че афроамериканските жени има 3 пъти по-голяма вероятност да развият лейомиома в сравнение с кавказките жени.

Факторът с най-голям защитен ефект е броя на ражданията (включително живородени и мъртвородени, при които бременностите са достигнали жизнеспособна гестационна възраст - 20 г.с.): раждането е свързано с петкратно намаляване на риска от миоми, изискващи хирургично лечение. Установено е също, че употребата на орални и инжекционни контрацептиви е свързана с намален риск от развитие на миома.