6. Как се поставя диагнозата миома?

Физикален преглед включва оглед и палпация, които нерядко могат да се окажат изключително полезни за поставянето на диагнозата миома.

При оглед със спекулум обикновено шийката се намира здрава, понякога ливидна, нерядко изместена (напред, назад или настрани) в зависимост от разположението и големината на миомата. Посредством оглед могат да се установят и "раждащите" се миоми (рядко наблюдавани), които се представят като ливидно оцветени окръглени формации, които излизат през отворения цервикален канал.

Чрез палпацията може да се установи отношението между миомата и матката. При мануално изследване могат да се установят множество твърди формации, които произхождат от матката и по различен начин деформират нормалната й форма. Обикновено матката и миомните възли представляват формация, която е подвижна по отношение на таза. Посредством палпацията е добре изследващият да се ориентира за обема и локализацията на тумора.

Прочетете повече информация:

• Гинекологичен преглед

Ехографията е един от най-често използваните и най-информативните методи за доказването на миомата. Това изследване в комбинация с другите не по-малко важни изследвания има изключително важно значение за поведението на лекаря.

Чрез ехографията могат да се установяват увеличените размери и неправилните контури на матката, както и разположението и размерите на миомните възли. Миомните възли имат характерен ехографски образ като "разрезна повърхност на глава лук".

В някои случаи миомата може да има участъци на некроза, като тогава ехографски туморът има характерен образ. Когато се установи наличие на хипоехогенни зони в тумора, трябва да се мисли за едематозни и кистозни промени в миомните възли.

Изображение: James Heilman, MD, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Кръвните изследвания също имат много важно значение при поставянето на диагнозата миома.

Тъй като клинично миомата се изявява предимно с анормално ендометриално кръвотечение, изразяващо се в хиперменорея, метрорагия, менометрорагия, много често стойностите на хемоглобина и еритроцитите са намалени.

В случай, че се установи значително намаление на хемоглобина вследствие на продължителната кръвозагуба, при немалка част от пациентките се налага кръвопреливане.

Хистероскопията представлява ендоскопски метод, чрез който се извършва оглед на маточната кухина. Хистероскопът се въвежда през специален троакар през цервикалния канал. Към него се поставя допълнително източник на студена светлина.

За да се осъществи огледът, е необходимо да се раздалечат предната и задната маточна стена. Това става чрез инсуфлиране на газ през специално приспособление на троакара. Вследствие на въведения газ се сформира газов мехур, който дава възможност да се осъществи пълноценен оглед на маточната кухина. Посредством хистероскопия мога да се диагностицират и локализират точно субмукозните миомни възли.

Изображение: Hic et nunc, Public domain, via Wikimedia Commons

Посредством сондиране и пробно абразиране лекарят също може да установи наличието на миомен възел.

Субмукозните миомни възли могат да се установят като неравности по вътрешната повърхност на матката.

Когато субмукозните миомни възли са с малки размери, могат да се отстранят посредством абразиране.

Друг метод, чрез който може да се установи миома, е хистерографията. Хистерографията представлява метод, който се изразява в изпълването на маточната кухина с рентгеново контрастно вещество. Получават се характерни образи на изпълнената с контраст маточна кухина.

Най-често наблюдаваните образи са дефект в изпълването при субмукозните миомни възли, деформации и депресии на контура от интрамурални миомни възли, разширена кухина. На някои от рентгеновите снимки могат да се наблюдават калциеви отлагания в туморните образувания.

Изображение: Jmarchn, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons