9. Какви усложнения могат да се наблюдават при миома?

Един от най-характерните симптоми при миома е наличието на неправилни маточни кръвотечения.

Когато периодите на кръвозагуба са продължителни или когато кръвозагуба е голяма, е възможно възникването на тежка анемия.

В голям процент от случаите за корекцията й е наложително кръвопреливане.

Торзия на миомен възел се наблюдава при субсерозните миомни възли, които се на краче.

Торзията представлява тежко усложнение. Характеризира се с интензивни болки, които се допълват и от наличието на перитонеално дразнене.

Големите миоми могат да доведат до компресия на съседни органи, като в различна степен могат да нарушат функциите им.

Органите, които най-често могат да бъдат притиснати, са уретери, черва и пикочен мехур.

Състоянието е сериозно и предизвиква уретерална и чревна непроходимост, които се изразяват със съответната клинична симптоматика.

Установяването на някое от посочените усложнения налага нерядко пребягване към оперативна интервенция.

Установено е, че миомата е естроген зависим тумор и размерите й нарастват значително по време на бременност, поради което тя може да стане причина за акушерски усложнения. Тя може да доведе до спонтанни аборти и преждевременни раждания, да наруши плацентата.

Големите миоми могат да намалят значително пространствените възможности на плода в маточната кухина, да доведат до неправилни предлежания, да представляват непреодолимо препятствие в родовия канал (предлежаща миома).

След раждането могат да се наблюдават затруднения в отделянето на плацентата, хипотония на матката, забавена маточна инволуция.

При част от случаите с миома са наблюдават дистрофични промени. Те се изразяват в оток, хиалинизация, кистична дегенерация, калцификация, асептична некроза.

Повечето от посочените промени нямат клинична симптоматика. Те се наблюдават предимно при миомните възли с големи размери. Някои от дистрофичните промени могат да се установят ехографски.

Инфекциозни усложнения при миома се наблюдават сравнително по-рядко. Изразяват се в септична некроза или супорация.

Клинично се характеризира с повишена температура, разтрисане, различна по интензитет болка.

От лабораторните изследвания може да се наблюдава левкоцитоза, ускорено СУЕ и повишен С-реактивен протеин.

Понякога миомата може да бъде причина за стерилитет (безплодие).

Дължи се главно на интермитентна овулация, повишена маточна контрактилност, големи миомни възли в областта на тубарните ъгли и нарушения на спермалния транспорт.

Трябва да се има предвид, че честите маточни кръвотечения разреждат половите контакти между партньорите.

Макар и рядко, миомата може да претърпи злокачествена трансформация в лейомиосаркома.

Това се наблюдава едва 0,5% от случаите.

По своята същност саркомата на матката е рядък, но много злокачествен тумор, характеризиращ се с много бърз разтеж и лоша прогноза.

Изображение: Hellerhoff, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons