8. Лечение на миома

Редица лекарства се използват за контролиране на симптомите, причинени от миома, но те могат да бъдат по-малко ефективни при по-големи миоми:

• Вътрематочна лекарстводоставяща система левоноргестрел (LNG-IUS) - представлява малко устройство, което се поставя в матката и бавно освобождава прогестероновия хормон левоноргестрел. LNG-IUS възпрепятства от бързо нарастване на маточната лигавица и менструалното кървене става по-леко. Нежеланите реакции могат да включват нередовен менструален цикъл, акне, главоболие, повишена чувствителност на гърдите, в редки случаи - липсваща менструация. LNG-IUS също действа като контрацептив, но не влияе на шансовете за забременяване след прекратяване на употребата му.
• Транексамова киселина - ако вътрематочната лекарстводоставяща система левоноргестрел е неподходяща (например ако не е желателна контрацепция), може да бъде предписана транексамова киселина. Това лекарство действа, като помага на кръвта в матката да се съсирва. Лечението трябва да бъде спряно, ако симптомите не се подобрят в рамките на три месеца. Транексамовата киселина не е форма на контрацепция и няма да се отрази на шансовете за забременяване. Възможните странични ефекти включват стомашно неразположение и диария.
• Противовъзпалителни лекарства - нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), като ибупрофен и кетопрофен, могат да се приемат от първия ден на менструацията до спиране на кървенето или намаляването му до задоволителни нива. Те действат чрез намаляване на производството на хормоноподобно вещество, наречено простагландин, който е свързан с тежките менструални периоди. Противовъзпалителните лекарства също са болкоуспокояващи, но не са форма на контрацепция. Чести нежелани реакции са лошо храносмилане и диария.
• Противозачатъчни таблетки - популярна форма на контрацепция, която възпрепятства освобождаването на яйцеклетка от яйчниците с цел предпазване от бременност. Освен че кървенето става по-леко, някои противозачатъчни таблетки могат да помогнат за намаляване на болката по време на менструация.
• Прогестоген - норетистерон е вид синтетичен прогестоген (един от женските полови хормони), който може да помогне за облекчаване на тежките менструални периоди. Перорално приложен, норетистерон действа, като предотвратява бързото разрастване на маточната лигавица. Това не е форма на контрацепция, въпреки че може да намали шансовете си за зачеване при прием. Страничните ефекти могат да бъдат неприятни и включват увеличаване на теглото, болки в гърдите, краткосрочно акне. Прогестоген също е на разположение под формата на инжекция за лечение на тежки менструални периоди. Лекарството действа, като предотвратява бързото разрастване на маточната лигавица. Тази форма на прогестоген може да се инжектира веднъж на всеки 12 седмици, за толкова дълго, колкото е необходимо лечение. Честите нежелани реакции включват наддаване на тегло, нередовно менструално кървене, липсващи менструални цикли, предменструални симптоми, като подуване, задържане на течности и повишена чувствителност на гърдите. Инжектираният прогестерон също действа като контрацептив. Не възпрепятства забременяването след спиране на употребата, въпреки че може да има забавяне след прекратяване на приложението му, преди жената да е в състояние да забременее.

Някои лекарства могат да се използват за свиване на размерите на миомата. Те включват:

• Аналози на гонадотропин-рилизинг хормон (GnRHas) - спомагат за свиването на миома. Аналози на гонадотропин-рилизинг хормон, като гозерелин ацетат, са хормони, приложени чрез инжектиране, чието действие предизвиква освобождаването от тялото на малко количество от хормона естроген, който причинява свиването на миомата. Те спират менструалния цикъл, но не са форма на контрацепция. Не влияят на шансовете за забременяване след спиране на употребата им. Понякога GnRHas се използват за свиване на миома преди оперативното й отстраняване. Аналозите на гонадотропин-рилизинг хормон могат да предизвикват редица подобни на менопаузата странични ефекти, включително горещи вълни, повишено изпотяване, мускулна скованост, вагинална сухота. Понякога може да се препоръча комбинация от GnRHas и ниски дози на хормонално заместителна терапия, за да се предотвратят тези странични ефекти. GnRHas се предписват само в краткосрочен период (максимум шест месеца). Миомата може да започне да расте отново към първоначалния си размер след спиране на лечението.
• Даназол - ефективно лечение за свиване на миома и контролиране на симптомите. Употребата на даназол е ограничена от неприятни странични ефекти. Смята се, че механизъм на действие се основава на антиестрогенни ефекти. Неотдавнашният опит показва, че безопасността и страничните ефекти могат да се подобрят чрез по-предпазливо дозиране.Достинекс
• Достинекс - установено е, че достинекс в умерени и добре поносими дози ефективно свива размерите на миомата. Механизмът на действие е неясен.

Възможно е да се предприеме хирургично лечение, ако симптомите на миомата са особено тежки и медикаментите не са били ефективни.

Има няколко различни хирургични процедури, използвани за лечение на миома.

Основните процедури, използвани при хирургично лечение на миомата, са:

• Хистеректомия - хирургична процедура за отстраняване на матката. Това е най-ефективният начин за предотвратяване на рецидив на миомата. Това лечение може да се препоръча, ако миомата е с големи размери или причинява тежко кървене и жената не желае да има повече деца. Има няколко различни начини за извършване на хистеректомия, включително през влагалището или през няколко малки разреза в областта на корема. В зависимост от използваната техника процедурата може да се извършва под местна упойка или обща упойка. Пациентката обикновено ще трябва да остане в болница за няколко дни след хистеректомия. Отнема около шест до осем седмици, за да се възстанови напълно жената, през което време трябва да почива, колкото е възможно повече. Страничните ефекти на хистеректомията могат да включват ранна менопауза и намаляване на либидото (сексуалното желание).
• Миомектомия - хирургична процедура за отстраняване на миоми от стената на матката. Тя може да се разглежда като алтернатива на хистеректомията, особено за жените, които все още искат да имат деца. Въпреки това, миомектомията не е подходяща за всеки тип миома. Определя се дали операцията е подходяща за конкретния случай въз основа на обстоятелства, като размера, броя и разположението на миомата. В зависимост от големината и разположението на миомите миомектомията може да включва няколко малки инцизии в корема или един по-голям разрез. Миомектомиите се извършват под обща анестезия и обикновено пациентката трябва да остане в болница няколко дни след процедурата. Подобно на хистеректомията, обикновено жената ще бъде посъветвана да почива в продължение на няколко седмици, докато се възстанови. Миомектомиите обикновено са ефективни за лечение на миома, въпреки че има риск за рецидив на миомата и ще бъде необходима допълнителна операция.

Освен традиционните оперативни техники за лечение на миома, на разположение са нехирургични процедури. Те включват:

• Емболизация на маточните артерии - алтернативна процедура на хистеректомия или миомектомия за лечение на миома. Тя може да се препоръча на жени с големи миоми. Емболизация на маточните артерии се извършва от рентгенолог. Тя включва блокиране на кръвоносните съдове, които снабдяват миомата, причинявайки свиването й. По време на процедурата се инжектира химикал чрез малка тръбичка, която се направлява чрез рентгенови лъчи през кръвоносен съд на крака. Извършва се под местна упойка. Пациентката остава в болницата за ден или два след процедурата. Когато напусне болницата, жената ще бъде посъветвана да почива в продължение на една до две седмици. Въпреки че е възможно да има успешна бременност след емболизация на маточните артерии, ефектите на процедурата по отношение на фертилитета и бременността обикновено са неопределени. Процедурата трябва да се извършва поради това само след подробно обсъждане с лекуващия лекар на потенциалните рискове, ползи и неясноти.
• Аблация на ендометриума - сравнително малка процедура, която включва премахване на лигавицата на матката. Процедурата се използва основно за намаляване на тежък кръвоизлив при жени с миома, но то също може да се използва за лечение на малки миоми в лигавицата на матката. Аблация на ендометриума може да се извърши под местна или обща анестезия. Изпълнението й е доста бързо, около 20 минути, и често пациентката може да се прибере вкъщи същия ден. Пациентката може да изпита вагинално кървене или спазми в корема в продължение на няколко дни след това, въпреки че някои жени имат кървав секрет в продължение на три или четири седмици. Макар че все още може да бъде възможно да се забременее, след извършване на ендометриална аблация, процедурата не се препоръчва за жени, които искат да имат още деца. Това е така, тъй като рискът от сериозни проблеми, като спонтанен аборт, е висок.
• Хистероскопска резекция на миома - процедура, която включва използването на тънък телескоп, наречен хистероскоп, и редица малки хирургични инструменти за отстраняване на миома. Процедурата се извършва през влагалището, така че не са необходими разрези. Процедурата може да се използва за премахване на малки миоми, разположени във вътрешността на матката (субмукозни фиброми), и е подходяща за жени, които искат да имат деца в бъдеще. Хистероскопска резекция на миома често се извършва под обща упойка, въпреки че може да се използва местна упойка. Обикновено пациентката може да се прибере вкъщи същия ден, в който е извършена процедурата. Пациентката може да изпита стомашни спазми след процедурата, но те обикновено продължават само няколко часа. Освен това може да се появи малко количество вагинално кървене, което трябва да спре в рамките на няколко седмици.
• По-нови процедури - освен описаните по-горе процедури, има две нови техники за лечение на миома, които използват магнитен резонанс (MRI): ЯМР-ръководена перкутанна лазерна аблация и ЯМР-ръководен транскутанно фокусиран ултразвук. Тези техники използват ЯМР за насочване на малки игли в центъра на миомата. Лазерната енергия или ултразвукова енергия след това се провежда през иглите за унищожаване на миомата. Тези методи на лечение не могат да се използват за лечение на всички видове миоми, както и дългосрочните ползи и рискове са неизвестни. Въпреки че все още се провеждат изследвания, някои данни посочват, че тази неинвазивна процедура има краткосрочни до средносрочни ползи, когато се извършва от опитен лекар. Въпреки това, ефектите върху бременността и върху жените, които желаят да имат бебе в бъдеще, не са напълно известни, така че това трябва да бъде взето под внимание.

Изображение: BruceBlaus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons