Миома

Миомата представлява доброкачествен гладкомускулен тумор, който произхожда от миометриума (мускулната тъкан на матката). Нарича се още лейомиома.

Често се появява по време на детеродна възраст. Около 20% до 80% от жените развиват миома до 50-годишна възраст. След менопаузата обикновено миомата намалява по размер. Миомата е най-често срещаният маточен тумор и един от най-често срещаните тумори на женска полова система.

Точната причина за миома на матката е неясна. Въпреки това, са установени генетичната предразположеност и влияние на хормоните.

Всички миомни възли започват като малки възелчета, които произхождат от мускулната тъкан на матката, а по-късно се трансформират до възли, които могат да бъдат с различна големина и разположение.

Размерът, формата и локализацията на миомите могат да варират значително. Наблюдават се миомни възли, разположени субмукозно, интрамурално или субсерозно. Миомният възел може да бъде единичен или да се наблюдават множество миомни възли с различни размери, които засягат цялата матка и предизвикват в различна степен нейната деформация (матката с множество възли се нарича миоматозна матка). Миомата може да остане много малка по размер продължително време и внезапно да расте бързо, или да расте бавно в продължение на няколко години. Лейомиомата може да достигне значителни размери, вследствие на което да предизвиква компресия над съседните органи и структури.

Характерно за миомата е, че тя е ясно отграничена от околна тъкан, няма инфилтративен растеж и не метастазира. Не е свързана с повишен риск от рак на матката и почти никога не се развива в рак.

Повечето жени с миомен възел нямат симптоми. Въпреки това, миомите могат да причинят редица симптоми в зависимост от техния размер, местоположение в матката и колко близо са до съседните тазови органи. Това най-често са необичайно кървене, болка и симптоми вследствие на притискане на съседни органи и структури. В някои случаи вследствие на миомен възел могат да се наблюдават спонтанни аборти и стерилитет.

Лейомиомата се диагностицира чрез тазов преглед и ултразвуково изследване.

Ако е необходимо лечение на миома на матката, са налични няколко опции, които включват хирургия (хистеректомия, миомектомия, криохирургия), високоинтензивен фокусиран ултразвук (HIFU), емболизация на маточната артерия, фармакотерапия (лекарства като мифепристон, даназол, ралоксифен, аналози на гонадотропин-освобождаващ хормон и нискодозови орални контрацептиви).

Информация за миома може да прочетете и тук:

» Лейомиом на матката мкб D25