5. Изследвания при менопауза

При около 66% от жените клиничната картина е типична и е ясно, че се касае за настъпване на менопауза. В такива случаи лабораторни тестове обикновено не са необходими. Ако нарушенията в менструалния цикъл започнат далеч преди 50-годишна възраст или ако има неясни симптоми, се налага извършване на изследвания, за да се прецени каква е причината за нарушенията. За да се потвърди менопауза или перименопауза, се правят кръвни тестове за измерване на нивата на естроген и фоликулостимулиращия хормон - FSH.

При намаляване на функцията на яйчниците се повишава секрецията на хормоните, стимулиращи яйчниците – гонадотропните хормони, отделящи се от хипофизата. С настъпване на менопаузата секрецията на гонадотропините се увеличава драстично. Нивата на FSH са по-високи от тези на LH. Затова ФСХ се използва като диагностичен маркер за яйчникова недостатъчност. Изследването на LH не е необходимо за поставяне на диагноза менопауза. Нивата на естрадиола и естрогена престават да имат големи колебания, както по време на менструалния цикъл, измерените им стойности са много по-ниски. Нивата на циркулиращия естрадиол са много различни преди и след менопауза, като тези нива са много по-ниски в менопаузата.

За да се прецени дали да се включва лечение, е необходимо лекарят да проведе подробен разпит за медицинската и семейната история за жените и физикален преглед. Необходим е преглед на гърдите, мамографията или ехографско изследване. Подробен гинекологичен преглед и проследяване на кръвното налягане също са неизменна част от подготовката. Извършват се кръвните тестове. Получената информация помага на лекарите да определят риска на жената от развитие на определени заболявания след менопаузата.

Ако се стартира лечение, е необходимо да се правят периодично гинекологични изследвания, както и изследване на гърдите.

Измерване на костната плътност е хубаво да се започне след настъпването на менопаузата, особено при жени с рискови фактори за остеопороза.