8. Вътрематочна контрацепция

Различават се два основни вида вътрематочна контрацепция, всеки от които има своите предимства и недостатъци, но споделящи общите свойства на всички устройства, използвани за вътрематочна контрацепция.

Характерни за този контрацептивен метод са следните особености:

• видове вътрематочна контрацепция: различават се два основни вида вътрематочна контрацепция, означавани като вътрематочна спирала или песар. Биват хормонални, които отделят синтетични женски полови хормони (прогестин, представляващ аналог на прогестерона със синтетичен характер) и нехормонални, съдържащи медна нишка, в която са вплетени различни благородни метали, най-често злато или сребро за удължаване действието и живота на спиралата
• механизъм на действие: вътрематочната контрацепция се изразява във въвеждането на специално устройство в маточната кухина. Песарите и спиралите най-често имат форма на буквата Т или У, като завършват със заоблена бримка, към която се прикрепва нишка, служеща за улесняване изваждането на устройството. Хормоналните устройства действат на принципа на другите методи на хормонална контрацепция, а именно чрез потискане на овулацията и провокиране на промени, създаващи неблагоприятни условия за проникване на сперматозоидите и оплождане на яйцеклетката. Нехормоналните или медни песари предизвикват развитието на специфични промени в химичната среда на матката и потискат виталността на сперматозоидите, пречат на оплождането и водят до характерни промени, създаващи допълнително неблагоприятна среда за оплождане и имплантиране на яйцеклетката

• начин на поставяне на вътрематочните устройства: спиралата може да бъде поставена по всяко време от месечния цикъл на жената, като най-благоприятният и предпочитан период е в първите седем дни от началото на менструалното течение във връзка с леко разширения отвор на маточната шийка през този период, което улеснява поставянето на устройството. Поставянето се извършва от специалист (акушер-гинеколог) в амбулаторни условия при спазване на правилата на антисептиката и дезинфекцията и съгласно указанията на фирмата производител. Обикновено манипулацията се предшества от разпит на жената и обстоен преглед за изключване на подлежаща инфекция или състояние, което може да е противопоказано за използването на този контрацептивен метод. С помощта на сонда се изследва матката за оценка на дълбочината и по-добра насоченост, след което спиралата се поставя в дълбочина

Вътрематочната контрацепция е изключително ефективен, дълготраен и обратим метод за предпазване от нежелана бременност, предпочитан от много жени, но и криещ някои рискове при неправилно поставяне или поставяне въпреки наличните противопоказания при отделните жени. Основните рискове и ползи на вътрематочната контрацепция включват:

• основни предимства: вътрематочната контрацепция има многобройни предимства, само част от които включват изключително висока ефективност, достигаща над 99 процента, обратимост на контрацепцията (веднага след отстраняване е възможно забременяване), възможност за поставяне веднага след аборт, няколко месеца след раждане (три месеца след естествено раждане или шест месеца след Цезарово сечение), безопасна употреба по време на кърмене, като са и алтернатива при жени, при които по една или друга причина е противопоказана употребата на другите видове контрацепция. Този метод предпазва от нежелана бременност средно между пет и десет години в зависимост от използвания вид спирала или песар (нехормоналните медни спирали със злато имат най-продължително действие). Допълнително употребата на хормоналните песари не води до типичните за хормоналната контрацепция странични ефекти

• рискове и странични ефекти: основният недостатък на този вид контрацепция е липсата на ефект срещу предаваните по полов път инфекции, поради което при честа смяна на половите партньори е необходимо използването допълнително и на бариерни методи (например кондоми). При неправилно поставяне е възможно разместване или дори изпадане на спиралите, в редки случаи е възможна перфорация (пробив) на матката, а при поставяне при налична подлежаща инфекция е възможно нейното задълбочаване и разпространяване. При една от сто жени е възможно забременяване, въпреки наличието на вътрематочно устройство (независимо от използвания вид спирала), а при употреба на нехормоналните устройства често наблюдаван страничен ефект и наличието на тежки и продължителни менструални кръвотечения, понякога с кървене или зацапване между отделните периоди. След поставяне на устройството са възможни лек дискомфорт, болки, спазми и други, които обикновено лесно се купират със стандартно използваните обезболяващи средства
• за кого се препоръчва: вътрематочната контрацепция е препоръчителна и изключително подходяща за жени, които са в моногамна връзка, имат поне едно дете, нямат налична подлежаща инфекция, както и не са страдали от тазово-възпалителни увреждания и не желаят или по една или друга причина не могат да използват друг вид контрацепция. Този метод на контрацепция може да се използва и при полово активните подрастващи (след консултация със специалист) във връзка с продължителното си действие и нисък риск от странични ефекти
• противопоказания за вътрематочна контрацепция: вътрематочната контрацепция е противопоказана по време на бременност, при съмнения за злокачествени заболявания, налично възпалително заболяване на гениталния апарат, налични венерически заболявания, гъбични инфекции, кървене от неясен произход, аномалии на матката, включително при малка маточна кухина, при състояния, които увеличават риска от опортюнистични инфекции (главно имунен дефицит с различна етиология)