4. Какви промени настъпват в интестиналния тракт?

По хода на интестиналния тракт в хода на прогресията на заболяването настъпват характерни промени, които могат да бъдат визуализирани с подходящи диагностични методи с висока разделителна способност.

При болестта на Крон се касае за развитие на хронични възпалителни-грануломатозни изменения по хода на интестиналния тракт със склонност към стенозиране (развитие на стеснение), улцерации (формиране на язви с различна дълбочина), образуване на абсцеси и фистули.

Възпалителният процес се развива по типа на реакция на свръхчувствителност от забавен или бърз тип, като се появяват антитела, насочени срещу тъканите на чревната стена и се отлагат антиген-антитяло комплекси върху епитела в лигавицата. Изключително характерно е развитието на трансмурално възпаление, включване към процеса на прекъснати сегменти на червата (пропуснати участъци) и в част от случаите наличие на некротизиращи грануломи, съставени от епителиоидни хистиоцити. Фокално, трансмурално възпаление, състоящо се от лимфоцити, плазмени клетки и неутрофили с големи лимфоидни агрегати, е класическо за болест на Crohn.

Болестта на Крон може да обхване всеки един участък по хода на стомашно-чревния тракт, от устната кухина до ануса, което е един от основните белези за различаването му от други, протичащи идентично болести.

Основно място в морфогенезата на заболяването заема увреждането на лимфната тъкан и на лимфните съдове на тънкото черво. Настъпва лимфостаза със силен оток (подуване), особено в субмукозата, лимфохистиоцитарна хиперплазия, вторични улцерации в лигавицата и грануломатозен възпалителен процес, последван от фиброза.

В отговор на това настъпват нарушения в усвояването на различните нутриенти от интестиналния тракт, редукция на резорбтивната повърхност и други, което води до различно проявен по тежест синдром на малабсорбция, малнутриция и други.

В зависимост от уврежданията и тяхната характерна локализация се различават следните микроскопски и макроскопски промени:

• макроскопски промени: твърдото удебеляване на засегнатия сегмент на стената на червата е типично при болест на Крон. Макроскопски засегнатите сегменти изглеждат сочни, кръвонапълнени и надебелени, стената на червото е силно задебелена, а по серозата се забелязват малки, милиарни (колкото просено зърно) белезникави възелчета, подобни на туберкули. По лигавицата се виждат множество линеарни улцерации, които са заобиколени от надигнати, поради отока и възпалителния инфилтрат, острови лигавица (картината много наподобява паваж). Впоследствие в чревната стена разраства съединителна тъкан и се развиват ограничени или обширни, изолирани (единични) или множествени стриктури, като често засегнатият сегмент се наподобява на маркуч или лула. Често се наблюдават дълбоки язви, вертикални фисури и фистуларни пътища, малки периферни кръвоизливи и плитки язви с бели основи (афтоидни язви) са чести по периферията на засегнатите сегменти на лигавицата
• микроскопски промени: при микроскопско изследване се описва характерна трансмурална инфилтрация от мононуклеарни инфилтрати, саркоидоподобни микрогрануломи с единични Лангерхансови клетки, лимфоидни струпвания. Виждат се тесни и дълбоки фисури, налице е фиброматозна хиперплазия. Сред най-характерните класически описани хистологични находки се включват наличието на области на хронично възпаление (увеличени плазмени клетки и лимфоцити в lamina propria, във връзка с хронично архитектурно изкривяване с неравномерно, леко до тежко, неутрофилно възпаление, включително неутрофилен криптит, криптови абсцеси или ерозии/язви), фокални, неравномерни ерозии, язви, вертикални пукантини, фистули, грануломи, субмукозна фиброза и невромускулна хиперплазия на субмукоза

Формирането на грануломи е характерно за болестта, като последните обикновено се състоят от некротизиращи, добре ограничени групи от епителиоидни хистиоцити, с или без придружаващи гигантски клетки от типа Лангерханс. Грануломи се описват при около половината от пациентите, като наличието им е изключително полезно за диагностицирането на болестта. Важна особеност е, че макар и сравнително често срещани за болестта, грануломите не са специфични и патогномонични за болестта, като се описват и при интестиналните форми на туберкулоза, йерсиниоза, могат да се наблюдават и при улцерозен колит, свързан с разкъсани крипти.

Грануломите могат да бъдат открити в цялата чревна стена и обикновено са свързани с участъци на язвата или по лимфните пространства в субмукозата и субсерозата и по-рядко с малки кръвоносни съдове. Грануломите са по-често наблюдавани в дебелото черво и ректума в сравнение с тънките черва. Те са по-добре изразени и по-често се откриват при по-млади пациенти с по-кратка давност на болестния процес в сравнение с пациенти в по-напраднала възраст и дългогодишна давност на болестта.

Обикновено в началните стадии на заболяването настъпват леки, в много от случаите с обратим характер изменения, които с напредването на болестния процес, се задълбочават, провокирайки изявата на различни по вид и тежест усложнения.

Интестиналните усложнения на заболяването (обструкция, формиране на фистули със съседни органи, формиране на абсцеси, дълбоки язви, некротизиращи участъци и други) са пряко следствие от прогресията и задълбочаването на възпалителния процес, неговото разпространение и обхващане на дълбоките слоеве.