Болест на Крон

Честотата и разпространението на болестта на Crohn показват тревожна тенденция към нарастване, като значително се увеличава и броят на хоспитализираните пациенти, развили някои от характерните за болестта усложнения.

Етиологията на заболяването не е напълно изяснена, но се предполагат следните причини под въздействието на различни рискови фактори (непълноценно хранене, стрес, вредни навици):

• отклонения в имунния отговор: проникването на различни патогени от околната среда провокира възникване на възпаление и неговото поддържане дори след тяхното отстраняване
• инфекциозни агенти: при много от пациентите се установява предшестваща инфекция (бактериална, вирусна, гъбична), засягаща различни отдели на стомашно-чревния тракт
• генетична предиспозиция: наличието на близък родственик, страдащ от болест на Крон, увеличава риска от поява с до двадесет процента

Болестта на Крон може да засегне различни сегменти по хода на интестиналния тракт, стартирайки от устната кухина до аналната област. Характерно е развитието на хронично трансмурално възпаление с грануломатозни изменения с наличие на множество лимфоцити, плазмени клетки и неутрофили с големи лимфоидни агрегати.

Макроскопските промени включват задебеление на интестиналната стена, наличие по серозата на милиарни белезникави възелчета, множество линеарни улцерации по лигавицата с развитие впоследствие на стриктури с различни особености. Микроскопски се открива характерна трансмурална инфилтрация от мононуклеарни инфилтрати, саркоидоподобни микрогрануломи с единични Лангерхансови клетки и лимфоидни струпвания, фибрматозна хиперплазия и други.

Болестта показва постепенна прогресия, като първоначалните прояви могат да останат незабелязани и подценени. В различните етапи на болестта могат да се наблюдават:

• стомашно-чревни оплаквания: коремна болка в дясната ниска абдоминална област, промени в изхожданията (запек, диария или редуване на запек с диария), примеси в изпражненията (кръв, слуз, гной), намален апетит, гадене, повръщане, малки язвени лезии в устната кухина и други
• екстраинтестинални симптоми: възпалителните процеси могат да ангажират очите (увеит, склерит, еписклерит), опорно-двигателната система (анкилозиращ спондилит, серонегативна спондилоартропатия), кожата (гангренозна пиодермия, еритема нодозум), нервната система (депресия, главоболие, периферна невропатия, гърчове)
• системни прояви: намалената резорбтивна повърхност на интестиналния тракт и влошената функционална активност крият риск от развитие на малабсорбционен синдром, хиповитаминози, дефицит на минерали и есенциални нутриенти, значителна редукция на теглото, забавяне на растежа и развитието при подрастващи

Различават се няколко основни форми или вариации на болестта в зависимост от локализацията на болестния процес:

• засягане на тънките черва: може да се прояви под формата на гастродуоденална вариация (засягане на стомаха и дуоденума), йеюноилеит, илеит или илеоколит
• засягане на дебелото черво: проявява се под формата на илеоколит, колит или перианална форма

Най-често се описва развитието на илеколит (при всеки втори пациент), засягане само на илеума или само на перианалната област се описва при една трета от пациентите, при една пета е налице засягане само на колона, а при незначителен процент се описва засягане на стомаха и други отдели от храносмилателната система.

Най-характерните усложнения са по хода на засегнатите стомашно-чревни сегменти:

• анална фисура
• развитие на язви
• формиране на фистули
• възникване на абсцеси
• интестинална обструкция

Налице е повишен риск от колоректален карцином, малнутриция и малабсорбция, остеоартрит, остеопоротични промени по костите, анемичен синдром, холелитиаза, увреждане на черния дроб и панкреаса и други.

При подозрения за болест на Крон в диференциалната диагноза едно от основните заболявания, от които следва да бъде различена, е улцерозният колит:

• прилики между болест на Крон и улцерозен колит: неяснота по отношение на етиологията, сходни рискови фактори, роля на генетичната предразположеност за възникването им, засягане обикновено на млади лица до 35 години, идентични и припокриващи се симптоми (коремна болка, диария, кръв и слуз в изпражненията)
• разлики между болест на Крон и улцерозен колит: улцерозният колит засяга само дебелото черво, докато болестта на Крон може да обхване всеки един сегмент от храносмилателната система и обикновено процесът прониква в дълбочина, докато при улцерозния колит остава локализиран в лигавицата (мукозата)

Поставянето и потвърждаването на диагнозата се постига с комплексни изследвания:

• анамнестични и клинични находки: уточняване на налични рискови фактори и вредни навици (тютюнопушене, хранене, стрес), генетична предразположеност, наличие на други подлежащи заболявания, наличие на болки при палпация на корема, промени в перисталтиката, данни за анемия, редукция на теглото и други
• лабораторни изследвания: проследяване показателите на хемопоезата (установяване на анемия), включително и желязо и витамин В12, маркерите на възпалението, чернодробните ензими, както и фекален тест за доказване на окултни кръвоизливи, примеси и инфекциозни агенти
• образна диагностика: контрастна рентгенография с бариева каша, ендоскопски методи на изследване (колоноскопия, капсулна ендоскопия) с извършване на биопсия, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс

Липсва единна, ефективна при всички засегнати, етиологична терапия, въпреки което съвременната медицина предлага различни подходи за поддържане на продължителна ремисия и подобряване състоянието и комфорта на пациентите:

• лекарствена терапия: противовъзпалителни средства (кортикостероиди, ацетилсалицилова киселина и подобни на нея средства), имуномодулатори (азатиоприн, метотрексат), симптоматични средства, биологична терапия (адалимумаб, инфликсимаб)
• диета и хранителни добавки: препоръчва се избягване на мазни, пържени и консервирани храни, мляко и млечни продукти, повишено внимание при прием на богати на фибри храни, често се назначават допълнително витамини, минерали, пробиотици
• хирургично лечение: при наличие на съответните показания може да се наложи резекция на засегнат участък, хирургично лечение на усложненията (абсцеси, фистули, интестинална обструкция), поставяне на стома (илеостомия, колостомия)