9. Изследвания за поставяне на диагнозата при болест на Крон

Анамнезата и физикалният преглед не са особено важно част от диагностичния подход, тъй като имат слабо информативен характер и дават много слаби насоки на клиницистите, въпреки което са неизменна част от диагностичния процес и обикновено са първото нещо, което лекарят предприема при първа среща с пациента.

В хода на разпита и прегледа на отделните пациенти може да се получи информация за някои рискови фактори, да се изготви план за последващи изследвания с цел уточняване на симптоматиката:

• уточняване на рискови фактори: необходимо е изясняването на налични рискови фактори, като например вредни навици (тютюнопушене, наркомании, злоупотреба с алкохол), непълноценно хранене, прием, включително и злоупотреба с лекарства. Важно значение има информацията за прекарана наскоро инфекция, особено по хода на храносмилателната система, както и наличието на някои подлежащи заболявания с инфекциозен, автоимунен, възпалителен или неопластичен характер
• изясняване на симптомите: уточняването на оплаквания при конкретния пациент има важна роля при избора на последващи изследвания за доуточняване на тяхната етиология. Важно значение имат локализацията на коремната болка, промените в изхожданията, наличието на примеси в изпражненията, данни за редукция на теглото и други
• фамилна обремененост: генетичната предиспозиция играя роля в развитието на редица заболявания, включително и болестта на Крон, поради което изясняването на налични близки родственици с болест на Крон може да има важно значение (при голям процент от пациентите липсват подобни данни, което не намалява важността на тази информация)
• физикални находки: при прегледа на пациентите се прави обстоен оглед и палпация на абдоминалната област, записват се всички налични отклонения, като важно значение имат данните за промени в нормалната перисталтика, прави се обща оценка на състоянието на засегнатите. При някои пациенти с определени вариации на болестта (при засягане на ректума и перианалната област) може да се наложи и извършване на ректално туше

Лабораторната диагностика играе важна роля при уточняването на налични усложнения, определянето на степента на тежест на болестните изменения, установяването на някои екстраинтестинални промени и прецизиране на последващата терапия (особено при установяване на различни по вид отклонения в определени показатели). Обикновено резултатите от лабораторните изследвания се тълкуват успоредно с находките от образната диагностика, като така се оптимизира диагностичният процес.

С най-голямо значение са следните лабораторни изследвания:

• изследване на кръв: при изследване на кръв се обръща особено внимание на показателите на белия и червения кръвен ред (при много от пациентите са налице данни за различна по тежест анемия), коагулационния статус (при част от пациентите са налице рискове от повишена склонност към тромбообразуване), маркерите на възпалението, особено фибриноген, С-реактивен протеин, скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и други. Допълнително се препоръчва проследяване нивата на желязото, витамин В12 (особено при данни за анемичен синдром), чернодробните ензими, бъбречните показатели (урея, креатинин, пикочна киселина) и други по преценка на лекуващия медицински екип
• фекален тест: фекален тест се назначава с цел установяване на окултни кръвоизливи (които не са видими макроскопски), установяване на инфекциозни агенти (за подпомагане на диференциалната диагноза), оценка на наличието на примеси (слуз, гной). Фекалният тест позволява химическо, микроскопски и микробиологично изследване на пробата и доказване на различни отклонения (наличие на бели кръвни телца, мазнини, жлъчка и други)
• уринен анализ: уринен анализ се назначава за оценка на състоянието на отделителната система и наличие на усложнения или увреждания по хода на нейните структури. При болестта на Крон много рядко се откриват отклонения при изследването на урина, главно при наличие на тежки усложнения, наличие на фистула, свързваща интестиналния тракт с пикочния мехур и други

Не бива резултатите от лабораторните изследвания да се дискутират изолирано, тъй като при много от пациентите в началните етапи на заболяването липсват отклонения в лабораторните показатели и това може да забави поставянето на диагнозата в случай, че не се назначат подходящи образни изследвания за уточняване на симптомите.

Образната диагностика заема изключително важно място при диагностициране на болестта, но също и при установяването на налични интестинални и екстраинтестинални усложнения. В зависимост от конкретния случай могат да се използват различни визуализиращи техники, а често и своеобразна комбинация от тях, като сред най-често назначаваните се включват следните:

• контрастна рентгенография: рентгеновото изследване с използването на бариева каша за контраст е често използван метод за диагностика на наличните отклонения при болестта, както и за установяване на някои от характерните за нея усложнения. Този метод обикновено имат относително добър информативен характер, въпреки което често след него се налага ендоскопско изследване
• ендоскопско изследване: ендоскопското изследване и един от най-високо информативните диагностични методи за потвърждаване на болестта на Крон, като може да се извърши колоноскопия, капсулна ендоскопия и други, които имат изключително висока визуализираща способност (позволяват оглед на интестиналния тракт отвътре с помощта на специална камера). Откриването на характерните за състоянието промени по лигавицата в хода на различни сегменти от стомашно-чревния тракт обикновено поставя диагнозата. По време на изследването може да се вземе проба (биопсия) от определени подозрителни участъци и последната да се подложи на съответния хистологичен анализ
• хистологичен анализ след биопсия: този диагностичен метод включва обстоен хистологичен анализ на материал, получен при биопсия от различни участъци на интестиналния тракт. При хистологичния анализ се откриват характерните за болестния процес изменения и добре се вижда дълбочината на тяхното проникване (важен диагностичен белег за различаване от улцерозен колит)
• компютърна томография: при компютърната томография (КТ) се използва високо специализирана апаратура с много добра визуализираща способност, като се проследяват различните участъци от интестиналния тракт. Методът позволява детекция на характерните за болестта находки, но също и различните по вид усложнения (фистули, абсцеси)
• ядрено-магнитен резонанс: ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) има още по-висока разделителна способност от компютърната томография и може успешно да се използва при наличие на диагностични затруднения, противоречиви резултати и установяване на някои екстраинтестинални усложнения

Комплексният и целенасочен диагностичен подход резултира в обстоен и обективен анализ на състоянието на пациентите, тежестта на болестния процес, наличието на усложнения и утежняващи протичането фактори, като тази информация е изключително важна при последващото изготвяне на ефективен и строго индивидуален терапевтичен план.