11. Лечение при дискова херния

Ако не са налице сериозни неврологични симптоми, първоначално лечение включва болкоуспокояващи лекарства и до 48 часа почивка на легло в удобна позиция. Това има за цел да не се провокира допълнително болка и възпаление, като не се препоръчва обездвижване за повече от 48 часа. Много пациенти са чували, че трябва да лежат на много твърд матрак, но всъщност той просто трябва да е стабилен и да не провисва от тежестта на тялото. След намаляване на болката пациентите се насърчават постепенно да увеличават активността си. При необходимост могат да продължат болкоуспокояващи лекарства, включително нестероидните противовъзпалителни лекарства, и мускулни релаксанти

Един до два дни почивка в леглото обикновено са достатъчни за намаляване на болката. Когато възобновите активността си, опитайте да направите следното:

• Правете почивки през целия ден, но избягвайте да се застоявате дълго време седнали или легнали.
• Старайте се физическа ви активност да е бавна и контролирана, особено навеждането напред и изправянето.
• Избягвайте дейности и движения, които могат да провокират допълнителна болка.

В зависимост от тежестта на симптомите могат да се използват различни медикаменти за контрол над болката и възпалението. Такива са нестероидните противовъзпалителни лекарства, обезболяващите, мускулните релаксанти, кортикостероидите и различни медикаменти подпомагащи възстановяването на нервната тъкан. Те могат да предписани както перорално (през устата), така и под формата на инжекции. Обикновено обезболяващите медикаменти се предписват за период от няколко дни или седмици.

• Нестероидни противовъзпалителни средства - В тази група влизат медикаменти като ибупрофен, който можете да закупите от аптеката и без рецепта. Други видове, като диклофенак, кетопрофен и напроксен, нимезулид, обикновено са по лекарско предписание. При хората със стомашни проблеми, астма, високо кръвно налягане, бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност и други, тези медикаменти може да не са подходящи или да се изисква прием с повишено внимание. Противовъзпалителните болкоуспокояващи лекарства трябва да се използват само в най-ниската ефективна доза за възможно най-кратко време.
• Опиоидни обезболяващи лекарства - Използват за овладяване на силна болка в кръста, ако противовъзпалителните обезболяващи не могат да се приемат или е ефектът им е недостатъчен. Този тип лекарства обаче не трябва да се използват за дългосрочно лечение, поради риск от зависимост и нежелани ефекти. Опиоидните обезболяващи могат да причинят странични ефекти като гадене, повръщане, запек, седация или сънливост.
• Мускулни релаксанти - Те имат за цел да намлят спазъма на мускулите и така да помогнат за облекчаване на болката. Обикновено са допълнително средство в терапията и не се препоръчва по-продължителна употреба от три до четири дни.
• Витамини от групата B - Това обикновено са комбинирани продукти, съдържащи витамини от групата B като B1, B6, B12, които са показани при невропатии и различни неврологични заболявания.
• Кортикостероиди - Това са мощни противовъзпалителни лекарства, които имат за цел да тушират възпалението в нервното коренче и така да намлят болката и оплакванията. Могат да се използват както под формата на таблетки, така и инжективно. Кортикостероидите се прилагат по схема и също имат редица противопоказания, които трябва да се съобразят с конкретния пациент.

Епидурални кортикостероидни инжекции - при тях кортикостероид и локален анестетик (местно обезболяващо средство) се инжектира директно в гръбначния стълб в областта на засегнатото коренче на нерв. Процедурата се извършва от специалист и има цел да спре възпалителния процес и симптомите за дълъг период от време.

Физиотерапията под формата на различни процедури, упражнения, манипулации и масаж е изключително важна част от цялостната терапия. В едната си част тя използва различни апарати, които повлияват положително на възстановяването чрез физикални фактори като ултразвук, ултравискочестотни токове, нискочестотни токове, инфрачервена светлина, лазер и други. В другата си част, чрез кинезитерапията и различни упражнения и прийоми, се помага за освобождаване на засегнатите нервни структури, подобрява се стабилността на гръбначния стълб и цялостната му функция. Различни други техники като екстензионна терапия, мануална терапия, традиционна китайска медицина и балнеолечение също могат да бъдат от ползва в процеса на възстановяване от дискова херния. Обикновено се комбинират различни техники и средства за получаването добър и траен ефект.

Най-често използваните средства на физиотерапията са: 

Упражнения - Те са едно от най-значимите средства на кинезитерапията при възстановяването от дискова херния. Правилно подбраните упражнения могат да са от полза за намаляване на болката чрез освобождаване на гръбначния стълб и укрепване на мускулите, които го поддържат. Видът упражнения и цялостната програма се изготвят индивидуално от специалист кинезитерапевт. Обикновено те се включват най-активно в под острата фаза, когато болката намалее.
Упражненията могат да включват:

• Упражнения за гъвкавост (напр. йога и стречинг )
• Упражнения за координация и баланс 
• Укрепващи упражнения
• Упражнения за диагностика и терапия (подход на Макензи )
• Аеробна активност (напр. ходене, колоездене)
• Упражнения за двигателен контрол и подобряване на стойката

Мануална терапия и мобилизации - Това е често използвана техника при пациенти с хронични болки в гърба или кръста. Състои се в оказване на мануален (ръчен) натиск и възстановяване на функцията на засегната част. Философията зад този тип процедура е корекцията и връщането на нормално движение на ставите. Доброто движение и правилно функциониране на гръбначния стълб помага за намаляване на болката и спазъмът на мускулатура.

Подводна екстензия - При много пациенти с болки в кръста и признаци на компресия на нервно коренче този метод има положителен ефекти за облекчаване на болката и симптомите. Процедурата се състои в постепенно изтегляне по дължина на гръбначния стълб, докато пациентът се намира във вана пълна с вода. Много често този метод е част от балнеотерапевтичните процедури. 

Криотерапия и топлинни процедури - Лечението с лед, наричано криотерапия, намалява спазъма, болката и възпалението в остра фаза на дискова херния. В последствие може да използва и топлина, която увеличава притока на кръв към засегната област. Повишеното кръвообращение помага за възстановяването, като доставя допълнително кислород и хранителни вещества в тъканите. Кръвта също така премахва отпадните странични продукти от тъканите.

Електротерапия - Различни процедури като електрофореза, диадинамични токове, ултравискочестотни токове, TENS, и други могат да се използват за облекчаване на болката и ускоряване на възстановяването.

Ултразвук - Най-често се използва като фонофореза, за вкарване на различни медикаменти с обезболяващо и противовъзпалително действие. Също така ултразвукът увеличава еластичността на съединителната тъкан и микроциркулацията.

Масаж - Може да помогне за намаляване на мускулното напрежение и мускулните спазми, което често е една от причините за болка. Мускулното напрежение и претоварване е най-често около нестабилен гръбначен сегмент, където дискът не е в състояние да осигури необходимата опора или има болка.

Традиционната китайска медицина - Има доказателства, че акупресурата , акупунктурата и други източни практики могат да бъдат ефективни при хронична болка в кръста, включително и причинена от дискова херния.

Вижте още:

• Методът на Маккензи при лечение на болка в кръста
• Упражнения при торакална дискова херния
• 15 упражнения при дискова херния и болки в кръста
• Ултразвукова терапия

Оперативно лечение се обмисля в случаите, когато консервативното лечение не осигуряват адекватно облекчаване на болката. Като правило може да се обсъди хирургическа намеса, ако симптомите са тежки и не намалели след повече от шест седмици. Това се случва в сравнително малката част от случаите, тъй като при около 9 от всеки 10 души с дискова херния симптомите са изчезнали напълно или не са достатъчно тежки, за да се наложи операция след шестата седмица.

Целта на операцията е да се освободи натискът върху нервите структури, като за целта се използват различни хирургични подходи за лечение на дискова херния. Един от най-честите е свързан с хирургично отстанявне на хренииралият фрагмент от диска, чрез така наречената дискектомия в нейните различни варианти, Тя може да е класическата дискектомия, микродискектомия или перкутанна дискектомия. Основните разлики между тези процедури са размерът на разреза, как хирургически се достига до диска и каква част от диска се отстранява. 

Най-често се използват следните хирургични техники: 

Стандартна дискектомия - При нея хирургът първо преминава през кожата и подлежащите тъкани, след това премахва костната част на дъгата на прешлените, наречена ламина, откъдето идва и терминът ламинектомия. След това се премахва хернииралия материал, който притиска коренчето на нерв. 

Микродискектомия - Mинимално инвазивна процедура, при която чрез използването на операционен микроскоп, хирургът отстранява дисковата херния. Тази процедура може да се направи и с локална анестезия. Микрохирургичните техники имат различни варианти и редица предимства пред стандартната дискектомия. Това са по-малък разрез, по-малко травмиране на мускулатурата и нервите и по-лесно идентифициране на структурите чрез разглеждане в дисковото пространство чрез микроскопско увеличение.

Поставяне на изкуствен диск - Mинимално инвазивна процедура, която замества повредения диск със специализиран имплант, който имитира нормалната функция на диска, поддържайки мобилността.
Спинална фузия - Процедура, при която дисковото пространство се свързва благодарение на костна присадка, за да се премахне движението в гръбначния сегмент. Така два съседни прешлена се свързват, а гръбначния стълб се обездвижва в определен сегмент. 

Хемонуклеолиза - Тя е алтернатива на хирургичната ексцизия. Използва се пречистен ензим, получен от растението папая (химопапаин), който се инжектира в дисковото пространство, за да се намали размерът на дисковата херния. Намаляването на размера и облекчава натиска върху нервното коренче.