10. Диагностика на дискова херния

Процесът на диагностика обикновено започва със сваляне на анамнеза. Лекарят прави разпит за историята на заболяването и настоящите симптоми. Обикновено въпросите са свързани с естеството на болката и нейната проява:

• Какво е местоположението на болката, включително дали тя е локализирана във врата или кръста или включва болка в ръката или крака.
• Описание на това как се усеща болката, дали е остра или тъпа, пареща, пробождаща или преминава като ток. 
• Кои дейности, позиции или движения влошават или болката и при кои отслабва. 

Събирането на тази информация може да изключи или насочи лекаря към дадени заболявания, които да са причина за болката. Медицинската история може да включва информация за предишна проява, минали или хронични здравословни проблеми, както и назначени лечения и тяхната ефективност. Обикновено се събира и информация за сън, диетични навици и физическа активност.

Физическият преглед може да включва:

• Палпация - Палпирането (опипване с ръка) на определени структури може да помогне за идентифициране на източника на болка. Например, влошаването на болка при натиск върху гръбначния стълб може да покаже, че произходът и е вертеброгенен.
• Тестове на движенията - Тестовете, които оценяват обема на движение на гръбначния стълб, могат да включват навеждане на главата и торса напред, назад или встрани. Правят се и специфични тестове като повдигането на единия крак от легнало положение. Появата на болка в кръста и крака може да означава лумбална дискова херния.
• Тестове за мускулна сила - Обикновено при неврологичен преглед се оценя и мускулната сила, което е показателно за наличие на компресия на нервно коренче от дискова херния. Тестът за мускулна сила може да включва задържане на ръцете или краката във вдигнато положение, за да се провери за треперене, слабост, мускулна атрофия или други нарушения.
• Тестове за рефлекси - Дразненето на нервните коренчета и притискането им може да намали рефлексите в ръцете или краката. Тест включва почукване в определени зони с рефлексно чукче. Ако реакцията е намалена или липсваща, това може да е показател за компресия на нервно коренче и съответно съмнение за дискова херния.

Тестовете при преглед се правят по преценка на лекаря и могат да се използват както за изключване, така и за потвърждаване на дадена диагноза.

Изображение: Davidjr74, CC0, via Wikimedia Commons

Образната диагностика е изключително важна и се използва, за да се потвърди дискова херния или да се получи допълнителна информация, като например за нейното местоположението и засегнатите нервни коренчета. Образните изследвания могат да включват:

Компютърна томография (КТ) / Миелограма - Позната още като скенер, това е изследване, при което правят серия от рентгенови снимки, който компютър в преформатира в напречни срезове на гръбначния стълб. Така може да се види наличието на проблеми с дисковете или прешлените на гръбначния стълб. В някои случаи се прави и миелограма по време на томографията. При миелографията в зоната се инжектира контрастно вещество, което в последствие осигурява повече подробности за нервните структури на получената снимка.

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) - Осигурява детайлна и точна информация за състоянието на гръбначномозъчните нерви, гръбначния мозък, а също така и за местоположението на дисковата херния и състоянието на самия диск - дебелина, хидратация и състав.

Важно е да се отбележи, че резултатите от ядрено-магнитния резонанс или друго изследване не са диагноза сами по себе си. Цялата информация получена при прегледа и изследванията трябва да се обобщи и анализира, за се открие точната причина за болката. Едва тогава може да се назначи лечение, без значение дали е налице дискова херния или друг проблем, причиняващ оплакванията.