6. Какви са симптомите и признаците при глаукома?

При откритоъгълната глаукома настъпва атрофия на зрителния нерв с екскавация на папилата при немного високо ниво на вътреочното налягане (около 35 mmHg) и неголеми денонощни колебания (под 10 mmHg). Тази често срещана форма на глаукома протича дълго време безсимптомно, като е характерно:

• асиметрично засягане на очите: развитието на заболяването става най-често асиметрично, като в едното око то може да бъде напреднало, а в другото да е още в начален стадий. Отпадането на зрителното поле назално на едното око се компенсира от запазеното темпорално на другото
• постепенна прогресия на болестта: характерно е дългото напълно безсимптомно протичане и откриване на заболяването при случаен преглед или при случайно затваряне на все още зрящото око (окото, при което болестният процес не е толкова напреднал и провокирал отпадане на зрението)
• липса на видими патологични отклонения: в предния сегмент на окото няма никакви болестни изменения, болният няма никакви оплаквания, съответно привидно липсват болестни отклонения (зачервяване, сълзене, подуване, секреция и други)
• особености в диагностиката: анамнестично могат да се потърсят смущения в адаптацията към тъмно и към светло, на които болният не е обръщал внимание. Камерният ъгъл е открит, в по-късните стадии се наблюдава натрупване на пигмент в Шлемовия канал и останалите му елементи. Тонографията показва намалена лекота на отлив

Клиничната картина на закритоъгълната глаукома е много по-богата по отношение на субективните оплаквания и обективните изменения, засягащи окото. Характерно за тази форма на заболяването е, че вътреочното налягане се мени остро, на скокове, провокиращи по-малки или по-големи глаукомни кризи.

Острият глаукомен пристъп може да бъде първата проява на заболяването или да възникне в хода на хронично протичаща глаукома. Започва със силна болка в окото, веждата, слепоочието, задтилната област, челюстите. Ако не се приложи лечение, явленията се засилват, болката става силна, постоянна, потискаща, непоносима.

Сред най-характерните белези на глаукомната криза, типична за закритоъгълната глаукома, се включват:

• болка: в момента на острия подем на вътреочното налягане се получава застой в тъканите на окото. Последният води до болкови оплаквания от притискането на сетивните влакна и до рязко понижение на зрението, дължащо се на отока в прозрачните среди и на притискането на нервните влакна. Много болни съобщават за болезнено усещане на въздушните течения. Чувството на тежест и обтягане на очната ябълка може да прерасне в силна болка във веждата, долната челюст и задтилната област
• локални промени: успоредно с болковите оплаквания се проявяват изменения в предния сегмент на окото, които са характерни. По време на пристъп окото е зачервено от наличието на застойна инекция, епителът на роговицата е оточен и тя има вид на "надъхано стъкло", зеницата е широка, без или със сегментна реакция на светлина
• вегетативни оплаквания: често глаукомните пристъпи се съпътстват и от различни вегетативни прояви, като например гадене и повръщане (те са най-характерни), отпадналост, чувство на отчаяния, забавен пулс и други
• особености на глаукомните пристъпи: често малките пристъпи отзвучават спонтанно и не се считат от болния за болестно явление, а се обясняват с преумора, стресови ситуации, излагане на силни дразнители и други. Така понякога в течение на дълги години, без да се лекуват, излагайки се постоянно на въздействия, провокиращи и утежняващи болестния процес, се установява значително напреднал болестен процес със загуба на функцията на едното око и значително увреждане на другото. Обикновено оплакванията от страна на очите са едностранни, поради честата асиметрия в развитието на глаукомния процес
• тригери на оплакванията: болевите и зрителните оплаквания при ранните стадии на заболяването се явяват много често сутрин или след преумора, след емоционални (положителни и отрицателни) преживявания, след престой на тъмно (кино, театър, като тук се намесва и емоционалният фактор), след работа при продължително наведено положение на главата, при глад или преяждане, след топла баня, както и при излагане на студ. В някои случаи провокатор може да бъде и прекомерната физическа активност, като бягане, скачане, силови тренировки и други