Глаукома

Глаукомата представлява термин, който описва група очни нарушения с мултифакторна етиология, които се обединяват от клиничната характеристика на увреждане на зрителния нерв, дължащо се на повишено вътреочно налягане.

При повишено вътреочно налягане постепенно се развива атрофия на зрителния нерв с екскавация, което се проявява с постепенно отпадане на зрителното поле. При липса на лечение завършва с пълна двуочна слепота в различно дълъг период от време. Заболяването е било известно още в дълбока древност. Описано е от Хипократ под названието "глаукома" или "зелена вода" поради мътнозеленикавия цвят на зеницата при абсолютна конгестивна глаукома. Глаукомата може да бъде първична (конгенитална) или вторична - първичната глаукома е заболяване, което засяга винаги и двете очи.

Обвивките на очната ябълка имат достатъчна устойчивост и не биха могли да осигурят нейната форма, ако върху тях не беше оказван натиск отвътре навън. Последният е по-висок от атмосферното налягане. Неговото ниво зависи от съдържанието на очната ябълка, кръвното депо и количеството на вътреочната течност. В резултат на взаимодействието на центростремителните сили на обвивките на очната ябълка и центробежните на нейното съдържимо се получава вътреочно напрежение с центробежно направление, наречено вътреочно налягане. Колебанията на вътреочното налягане зависят преди всичко от продукцията и оттока на вътреочната течност. Тя изпълва предната и задната камера на окото и обемът и е около 125 куб.мм.

Съставът на камерната течност качествено е еднакъв с този на плазмата, но твърде различен по отношение на концентрацията на отделните й съставки. Така протеинът й е 0,02 % срещу 7 % в плазмата. Съдържанието на захар, урея и бикарбонати също е по-ниско, докато аскорбиновата киселина и хлоридите са в значително по-висока концентрация. Централната нервна система регулира продукцията и оттока на камерната течност посредством сложен неврорефлекторен път. Нормалните граници на вътреочното налягане са между 16 и 22 мм живачен стълб. Повишаването на вътреочното налягане над 25 мм се приема за патологично хипертензивно състояние, а под 14 мм - за хипотония.