Глаукома: вторична глаукома

Вторичната глаукома по същество се развива като усложнение на редица заболявания на окото, при които в течение на заболяването или като последица от него се нарушава нормалната циркулация и дренаж на вътреочната течност и вътреочното налягане се повишава.

Клинично състоянието може да протече по типа на откритоъгълната глаукома или с глаукомни пристъпи, типични за закритоъгълната глаукома в зависимост от етиологията, като се възможни различни допълнителни прояви.

Заболяванията, които могат да доведат до развитие на вторична глаукома, в зависимост от тяхната етиология се подразделят най-общо на възпалителни и невъзпалителни.

Вторична глаукома при възпалителни заболявания се наблюдава най-често при възпалителните заболявания на предната увея, като се проявява като тяхно усложнение. Повишаването на вътреочното налягане може да се развие по два основни механизма, водещи до идентични клинични прояви:

увеличена продукция на течност: състоянието е характерно за различните форми и видове възпаление на цилиарното тяло с токсичен и алергичен характер, известни като циклити. В острия стадий на възпалението в резултат на хиперемия на цилиарното тяло се увеличава продукцията на камерна течност
нарушаване на дренажната система: при по-тежък възпалителен процес със значителна ексудация отливните пътища (предимно трабекуларният апарат) се задръстват от клетъчните елементи и увеличеното белтъчно съдържимо на камерната течност, което затруднява дренажа и отлива на течността. В случай на организиране на ексудата и образуване на сраствания на ирисовия корен със задната корнейна стена (формират се гониосинехии) затруднението в отлива остава дефинитивно. При такива възпалителни процеси са чести и зеничните сраствания, като при пълна циркулярна задна синехия се прекъсва нормалният ток на камерната течност от задната в предната камера, което води до нейното натрупване, бомбиране на ириса и повишаване вътреочното налягане

Вторична глаукома при заболявания с невъзпалителен характер се наблюдава с различна честота в клиничната практика, като диагностиката и лечението често са затруднени от първичното заболяване и изискват комплексен подход. Най-честите причини от невъзпалителен характер за развитие на глаукома включват:

интрабулбарни новообразувания: ретинобластом, меланобластом и други, които имат относително ниска честота, но могат да създадат множество диагностични и терапевтични затруднения. Повишението на вътреочното налягане при тези образувания настъпва при надхвърляне на определен обем и в хода на нарастване на техните размери
патологични състояния на лещата: рязкото набъбване на лещата при травматична катаракта, някои форми на старческа катаракта, луксациите и сублуксациите на лещата с нарушаване на нормалните анатомични съотношения в камерния ъгъл също могат да предизвикат повишение на вътреочното налягане
нараняванията на очната ябълка: излив на кръв в предната камера и стъкловидното тяло, при контузия без наличие на кръв, като последствие на реактивна хипертония или на увреждане на структурата на камерния ъгъл, при образуването на предна синехия и други наранявания на очната ябълка може да се повиши драстично вътреочното налягане
вторична глаукома от съдов произход: означава се още като неоваскуларна глаукома. Наблюдава се при тромбоза на централната вена на ретината, рубеоза на ириса (патологични кръвоносни съдове се разрастват по повърхността на ириса), рецидивиращ хемофталм при диабет, пулсиращ екзофталм и други съдови заболявания
употреба на кортикостероиди: продължителна локална (капки за очи) или системна (таблетки, капсули, ампули) употреба на кортикостероиди за лечение на някои подлежащи заболявания може да провокира повишение на вътреочното налягане

Следва: Какви са медицинските изследвания при глаукома?