3. Рискови фактори и честота на разпространение

Редица фактори, определяни като рискови, повлияват значително върху вероятността от развитие на бъбречно заболяване и преминаването му в бъбречна недостатъчност или крият риск от развитие на остра бъбречна недостатъчност. Някои от тях подлежат на контрол, докато други налага често проследяване и изследвания.

Сред едни от най-честито спряганите в клиничната практика като рискови за развитие на бъбречна недостатъчност фактори се включват:

• възраст: състоянието може да се прояви във всяка възраст, но е по-често при лица над 60 години във връзка с полиморбидност, прием на лекарства и физиологичните промени, наблюдавани с напредването на възрастта
• етнос и раса: проучвания в областта показват по-висока заболеваемост сред чернокожото население, индианци, местни жители на Аляска, както и испанския етнос
• генетична обремененост: наличието на близки родственици с бъбречни проблеми излага на по-висок риск и изисква профилактични изследвания от ранна възраст
• подлежащи заболявания: наличието на структурни аномалии в бъбреците, подлежаща хипертония, захарен диабет, затлъстяване, сърдечна недостатъчност, онкологични заболявания и провежданото за тях противотуморно лечение, подлежащи чернодробни нарушения и други излагат на по-висок риск от развитие на бъбречна недостатъчност
• вредни навици: някои вредни навици, като злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, употреба на забранени наркотични субстанции, недостатъчен прием на течности по един или друг начин водят до увреждане на бъбречните структури и могат да допринесат за развитието на бъбречна недостатъчност
• продължителна медикаментозна терапия: продължителният прием на болкоуспокояващи, включително и достъпни без рецепта (ибупрофен, аспирин, аналгин, напроксен), кортикостероиди, продължително лечение с някои антибиотици (особено аминогликозиди), химиотерапевтици и имуносупресори може да допринесе за увреждане на бъбречната функция

Бъбречната недостатъчност се среща относително рядко в клиничната практика в сравнение с другите заболявания на отделителната система. Проучвания показват, че от болестта страдат около два милиона души в световен мащаб, като честотата се изчислява на приблизително 1 до 3 на хиляда.

По-висока честота и разпространение се описват в страните с висока честота на диабет и сърдечно-съдови заболявания, както и в страните с преобладаващ рисков етнос.