10. Живот с бъбречна недостатъчност

Пациентите с хронична бъбречна недостатъчност следва да въведат някои значителни промени в своя ежедневен хранителен режим, които да улеснят дейността на бъбреците и да предотвратят излишното им натоварване. В някои случаи може да се наложи консултация със специалист (диетолог), но като цяло се препоръчва:

• ограничаване на протеините: за намаляване продукцията на азотсъдържащи отпадни продукти е важно ограничаване приема на протеин на около 0,5 грама на килограм телесно тегло, като при много пациенти се налага допълнителен прием на препарати, съдържащи есенциалните аминокиселини
• ограничаване на солта: необходимо е избягване на допълнително посоляване на храната, готвене с малко количество сол, но също и избягване на някои скрити източници на сол, каквито са редица замразени продукти, снаксове, консервирани храни, някои видове хляб и други
• ограничаване на фосфора: за намаляване вноса на фосфор с храната е необходимо намаляване консумацията на мляко и млечни продукти, бобови култури, ядки, някои пълнозърнести храни и други
• ограничаване на калия: богати на калий са банани, кайсии, картофи, спанак, домати, портокали, докато ябълки, цвекло, чушки, грозде, горски плодове и други се отличават с ниско съдържание на калий и могат да се консумират в по-големи количества

Изключително важно е оптималното лечение и контрол на наличните подлежащи заболявания, независимо от тяхната етиология. Тъй като сред най-честите причини, водещи до развитие на бъбречна недостатъчност, се включват диабетът и хипертонията, техният контрол е особено важен:

• поддържане на оптимално тегло: поддържането на оптимално за възрастта, ръста и състоянието тегло има важно значение за намаляване излишното натоварване на органите и опорно-двигателния апарат. Регулярната физическа активност подобрява сърдечна дейност, но също и подпомага бъбречната функция
• контрол над кръвната захар: при подлежащ диабет е необходим стриктен контрол на нивата на кръвната захар и гликиран хемоглобин с редовен прием на назначените лекарства. При липса на установен диабет се препоръчва регулярен контрол за оценка на състоянието и ранно установяване на налични промени (инсулинова резистентност, преддиабет и други)
• контрол над кръвното налягане: значителен процент от пациентите с хронична бъбречна недостатъчност страдат от високо кръвното налягане, като двете заболявания взаимно се потенциират и допринасят за своята прогресия и влошаване. Опция на избор са АСЕ инхибиторите и сартаните, които са изключително ефективни за овладяване на хипертонията, но в същото време показват и нефропротективен ефект и са за предпочитане при пациенти с бъбречна недостатъчност и хипертония

Редица общи мерки могат да се назначат при засегнатите от хронична бъбречна недостатъчност, като целта е постигане на допълнителен ефект и подпомагане на конвенционалната терапия. Обикновено тези мерки са насочени към регулирането на някои вредни навици, ранно установяване на проблеми и предпазване на бъбреците:

• прием на достатъчно течности: след консултация с проследяващия състоянието на болния лекар се изчислява препоръчителния дневен прием на вода, необходим за оптимално функциониране на бъбреците. Предпочита се прием на вода, неподсладен чай с избягване на газирани напитки, подсладени сокове, кофеин-съдържащи напитки
• допълнителен прием на добавки: след задължителна консултация с лекуващия лекар може да се стартира допълнителен прием на някои добавки, съдържащи билки с нефропротективно действие за подобряване на бъбречната функция, като мечо грозде, хвойна, алое вера, гръмотрън и други. Самолечението крие рискове, както и преустановяването приема на назначените лекарства за сметка на препоръчаните билки
• редовни профилактични изследвания: регулярните профилактични изследвания (изследване на кръв, анализ на урина, ехография на бъбреците) позволяват проследяване на бъбречната функция и оценка на прогресията на болестта, ефективността от лечението и необходимостта от назначаване на допълнителни мерки
• редукция на вредните навици: препоръчва се отказ от тютюнопушене, преустановяване приема на алкохол, ограничаване консумацията на съдържащи кофеин храни и напитки, регулярна физическа активност (обездвижването също крие своите рискове)