Бъбречна недостатъчност

В зависимост от определени фактори се различават следните основни видове бъбречна недостатъчност:

• според давността на процеса: при внезапно настъпване на тежки поражения върху бъбреците се развива остра бъбречна недостатъчност, докато при продължително въздействие настъпва хронична бъбречна недостатъчност
• според локализацията на уврежданията: различават се преренална, ренална и постренална форма, като в много от случаите уврежданията са комплексни

Бъбречната недостатъчност показва честота в световен мащаб от порядъка на 1 до 3 на хиляда, като стойностите варира в различните региони. Основните рискови фактори включват напреднала възраст, генетична предразположеност, подлежащи заболявания (диабет, хипертония), някои вредни навици, продължително лечение с нефротоксични лекарства и други.

Основните причини за развитие на бъбречна недостатъчност са заболяванията, свързани с:

• намален кръвоток към бъбрека: сред най-честите заболявания, намаляващи бъбречния кръвоток, се включват сърдечно-съдовите болести, чернодробните увреждания, при тежко обезводняване, инфекции, сепсис, алергии и други
• затруднено елиминиране на урината: някои видове рак, локализирани по хода на отделителната система могат да затруднят елиминирането на урината. Конкременти в бъбреците, проблеми с простатата, увреждания на определени нерви, заболявания на кръвта и други могат да нарушат нормалното отделяне на урината
• други причини: бъбречни заболявания, като гломерулонефрит, пиелонефрит, бъбречна поликистоза, както и редица системни заболявания, лекарства, багрила и токсини могат да нарушат бъбречната функция, причинявайки бъбречна недостатъчност

Сред основните признаци на бъбречна недостатъчност се включват:

• промени в уринирането: в зависимост от фазата на заболяването е възможно наличие на олигурия (намалено уриниране) или полиурия (значително увеличено количество отделена урина за 24 часа), чести позиви за уриниране, нощно уриниране, болки и парене, както и промени във вида на урината
• отоци: нарушената бъбречна функция води до затруднено елиминиране на задържаните течности, поради което настъпва оточен синдром, като подуването е главно в областта на долните крайници, лицето
• неврологични оплаквания: възможни са замайване, световъртеж, главоболие, влошена концентрация, нарушения на съзнанието, гърчове, кома
• общи оплаквания: липса на апетит, гадене, повръщане, коремни болки, увеличена жажда, сухота в устата, дъх на амоняк, бледожълтеникава суха кожа, задух и много други

Главният индикатор за гломерулната ефективност и функцията на бъбреците е индексът или скоростта на гломерулна филтрация, според която се различават следните стадии на заболяването:

• стадий I: изчислената скорост на гломерулна филтрация е над 90, но под 100, налице са минимални увреждания
• стадий II: скоростта на гломерулната филтрация е между 60 и 89, като са налице слаби нарушения в бъбречните структури, често липсват оплаквания
• стадий III: скоростта на гломерулната филтрация е между 30 и 59, като са налице умерени към сериозни увреждания, възможни са различни клинични белези на заболяването
• стадий IV: при значително увреждане на бъбречната функция скоростта на гломерулната филтрация е между 15 и 29
• стадий V: най-тежката степен на бъбречно увреждане се характеризира със скорост на гломерулна филтрация под 15

Сред основните усложнения при бъбречна недостатъчност се включват развитието на анемия, различни по вид поражения върху костите, задръжка на вода и оточен синдром, сърдечно-съдови нарушения, хиперкалиемия, метаболитна ацидоза и много други.

Поставянето на диагнозата се основава на резултатите от:

• разпит и преглед: оценка на рискови фактори, давност и тежест на оплакванията, фамилна анамнеза, оценка на общото състояние
• лабораторни изследвания: назначават се пълни кръвни изследвания с проследяване нивата на урея, пикочна киселина, креатинин, плазмени протеини, електролити, киселинно-алкално равновесие, скорост на гломерулна филтрация, но също и кръвна захар, чернодробни ензими, маркери на възпалението, липиден профил и други при необходимост
• образни изследвания: ехография на бъбреците и/или другите сегменти от отделителната система, компютърна томография, урография, а при значителни диагностични затруднения може да се наложи и бъбречна биопсия

Лечението при бъбречна недостатъчност е комплексно и може да включва:

• лекарства: назначават се медикаменти за овладяване на отоците, корекция на анемията, протекция на костите, както и лечение на основното заболяване и наличните сърдечно-съдови отклонения
• диализа: хемодиализа, перитонеална диализа или хемофилтрация се назначават с цел осигуряване на необходимото време за лечение на основното заболяване или за извършване на бъбречна трансплантация
• бъбречна трансплантация: извършва се като крайна и дефинитивна мярка на лечение при липса на ефект от другите методи на лечение

Необходими са някои промени в храненето, включително намаляване приема на сол, калий, фосфор, протеин, прием на достатъчно течности, контрол над кръвното налягане и кръвната захар, редовни профилактични изследвания, поддържане на оптимално тегло, ограничаване на вредните навици и много други.