9. Лечение при бъбречна недостатъчност

Медикаментозното лечение е сред първите терапевтични опции, които се прилагат при всички видове пациенти, като е основен лечебен способ при леките форми на бъбречна недостатъчност, докато при тежките форми и при наличие на усложнения се назначава като допълнително средства за постигане на комплексни резултати.

В зависимост от особеностите при конкретния пациент медикаментозното лечение може да бъде насочено към:

• лечение на основното заболявания: изключително важно е определянето на основното заболяване, провокирало бъбречните увреждания и своевременно стартиране на терапия. При инфекциозен процес, ангажиращ бъбречните структури, може да се наложи прием на антибиотик, при някои случаи се налага включване на кортикостероиди и имуносупресивни средства. В случай, че причината е сърдечно заболяване, се налага овладяване на състоянието с подходящи лекарства, като АСЕ инхибитори (еналаприл) и сартани (валсартан)
• овладяване на оточния синдром: необходимо е своевременно отстраняване на излишните количества вода, натрупани в организма, като това се осъществява с подходящи диуретици, най-често бримкови диуретици (фуроземид) в подходящи дози. В много редки случаи след задължителни лабораторни изследвания се прилагат калий-съхраняващи диуретици (спиронолактон) във връзка с риска от хиперкалиемия. При данни за мозъчен оток опция на избор са осмотичните диуретици (манитол)
• възстановяване на електролитния и алкално-киселинен баланс: при бъбречна недостатъчност е налице склонност към развитие на метаболитна ацидоза, която се овладява с приложение на бикарбонати. Проследяването на електролитите (калий, натрий, хлор, фосфор и други) и установяването на нарушения изисква корекция с подходящи разтвори
• корекция на анемичния синдром: при доказване на подлежаща анемия, развила се в резултат от бъбречното увреждане, е уместно назначаването на еритропоетин (стимулира синтезата на червени кръвни клетки), а при данни за ниски нива на желязото е уместно включването и на допълнителен прием на добавки, съдържащи желязо
• други лекарства: за профилактика на костните увреждания се назначават калциеви препарати и витамин Д, за корекция на нарушенията в липидния профил се назначават подходящи лекарства, главно от групата на статините. Необходимо е избягване на лекарства, които показват увреждащо бъбреците действие, както и приложение при необходимост на някои нефропротективни агенти

Значителна част от пациентите с бъбречна недостатъчност се насочват към провеждане на диализна терапия, като следва да се има предвид, че този метод на води до лечение на проблема, но осигурява необходимото време за овладяване на подлежащите заболявания и рискови фактори или откриването на подходящ донор.

Характерно за диализата е:

• показания за извършване: при липса на ефект или недостатъчна ефективност от прилаганата лекарствена терапия, при тежки поражения върху бъбречните структури, както и при наличие на тежко протичане и установени усложнения опция на избор е назначаването на диализа
• особености на процедурата: по време на диализата се осъществява пречистване на кръвта на пациентите на екзогенните и ендогенни отпадни, токсични и патогенни субстанции, които се натрупват в организма поради невъзможността на бъбреците да изпълняват своята функция. Основната цел е поддържане на адекватна хомеостаза и алкално-киселинен баланс, контрол над кръвното налягане и елиминиране на отпадните продукти и излишни количества вода
• диализа при остра и хронична бъбречна недостатъчност: извършването на диализа при остра бъбречна недостатъчност в много от случаите има животоспасяващ характер и осигурява необходимото време за лечение или отстраняване на провокатора на състоянието, докато при хронична бъбречна недостатъчност се назначава предимно в ролята на поддържащо лечение, удължаване и подобряване на живота
• видове диализа: в клиничната практика за лечение на бъбречна недостатъчност могат да се прилагат два основни вида диализа, а именно хемодиализа и перитонеална диализа, като съществува и метод на хемофилтрация, който може да бъде приложен при наличие на съответните показания. Различните видове диализа имат своите предимства и недостатъци, като изборът се осъществява спрямо конкретния пациент
• рискове и усложнения: макар диализата сама по себе си да не е болезнена и дискомфортна процедура, е възможна появата на някои оплаквания при нейното извършване, като главоболие, понижение на кръвното налягане, гадене, повръщане, изразена умора, липса на енергия, депресивни епизоди и други

Бъбречната трансплантация представлява опция на лечение при хронична бъбречна недостатъчност, която се назначава по строги показания, а пациентите подлежат на продължително проследяване с цел минимизиране рисковете от усложнения и ранно разпознаване на индикаторите на усложнения.

Характерно за интервенцията е:

• показания за извършване: основните показания за преминаване към бъбречна трансплантация включват липса на ефект от консервативното лечение, липса на ефект от провеждането на диализа, развитие на сериозни усложнения и прогресивно влошаване на състоянието на пациентите при значително засягане на бъбречната функция
• избор на донор: намирането на подходящ донор за извършване на бъбречна трансплантация е едно от най-големите предизвикателства, като някои пациенти се налага да чакат с години в листата за чакащи. Донор може да бъде всеки здрав човек при липса на противопоказания. Необходима е съвместимост по редица показатели с цел намаляване риска от реакция на отхвърляне на присадката, като донор могат да бъдат роднини на пациента или напълно непознати хора
• особености на интервенцията: интервенцията се извършва след хоспитализация на пациентите и извършване на необходимите изследвания и предоперативна подготовка. Извършва се под обща анестезия (пълна упойка), като само при необходимост засегнатият бъбрек се отстранява. В общия случай донорският бъбрек се поставя извънперитонеално в корема, в илиачната ямка, като внимателно и прецизно се свързват съответните съдове. Обикновено донорският бъбрек започва да функционира веднага, но в някои случаи процесът може да отнеме няколко дни
• рискове и усложнения: сред основните рискове и усложнения, свързани с трансплантацията на бъбрек, се включват остра или хронична реакция на отхвърляне на присадката, белодробна тромбемболия, дълбока венозна тромбоза, вторична инфекция, засягане на разположени в близост съдове, нерви и тъкани, изпадане в шок и други
• превенция на усложненията: използват се подходящи имуносупресивни средства, антибиотици, при необходимост се назначават антикоагуланти. Пациентите подлежат на активно наблюдение и редовни профилактични изследвания