4. Причини за развитие на бъбречна недостатъчност

Намаляване притока на кръв към бъбреците може да настъпи като резултат от някои подлежащи заболявания и при определени състояния. Намаленият кръвоток води до намалена кислородна доставка, намален внос на важни нутриенти и субстанции и засягане на функционалната активност на бъбреците.

Сред едни от най-честите причини за намаляване кръвотока към бъбреците се включват:

• сърдечни заболявания: инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, хипертония и редица други сърдечни увреждания водят до намаляване на притока на кръв към бъбрека
• чернодробни заболявания: тежки чернодробни увреждания, чернодробна недостатъчност, цироза на черния дроб също могат да засегнат кръвоснабдяването на бъбреците
• други: тежки изгаряния, дехидратация (обезводняване), алергични реакции, тежко протичащи инфекции, сепсис, злоупотреба с противовъзпалителни лекарства и други също могат да засегнат кръвотока към бъбреците

Нарушенията и подлежащите заболявания, водещи до затруднено елиминиране на урината, съответно увеличена задръжка на токсини и отпадни продукти, увеличават риска от развитие на остра (при внезапно въздействие) или хронична (при продължително въздействие) бъбречна недостатъчност.

Сред най-честите причини за нарушения в отделянето на урината се включват:

• някои видове рак: проучвания показват, че някои видове рак могат да блокират пътя на урината на различни нива, като такива например са рак на простатата, колоректален карцином, цервикален карцином, тумор на пикочния мехур и други
• конкременти: наличието на конкременти (камъни) в бъбреците или по хода на отделителните пътища може да причини обструкция (запушване) и съответно затруднено елиминиране на урината
• проблеми с простатата: някои заболявания на простатата с висока честота, включително доброкачествена простатна хиперплазия, могат да причинят притискане на пикочните пътища и да затруднят отделянето на урината
• други: при увреждане на нервите, контролиращи освобождаването на пикочния мехур от урина, някои заболявания на кръвта с повишен риск от формиране на съсиреци, болести на пикочния мехур, уретрата или уретерите могат да провокират развитието на бъбречна недостатъчност посредством затруднения в уринирането

Най-често бъбречна недостатъчност се развива на фона на неконтролиран, недиагностициран или неправилно лекуван диабет или хипертония. Хипертонията въздейства чрез намаляване кръвотока към бъбреците, докато при диабет настъпват директни увреждащи действия върху бъбречните структури.

Редица други причини могат да бъдат в основата на налична бъбречна недостатъчност, като такива например са:

• бъбречни заболявания: редица болести на бъбреците могат да прогресират и причинят развитието на бъбречна недостатъчност, като такива са поликистозна бъбречна болест (бъбречна поликистоза), гломерулонефрит, пиелонефрит, нефропатия и други
• системни заболявания: с най-висока честота бъбречно засягане се отличават пациентите с лупус, но също и при подлежаща склеродермия, тромботична тромбоцитопенична пурпура, множествен миелом, хемолитично уремичен синдром и други
• лекарства и токсини: лекарства, използвани в лечението на онкологичните и на автоимунните заболявания, както и багрилата, използвани при контрастни изследвания, продължителна употреба на някои антибиотици, аналгетици и кортикостероиди могат да причинят бъбречна недостатъчност