8. Какви са причините за безплодие при мъжа?

Сравнително често срещана причина за безплодие при мъжа са нервно-психични фактори, като хроничния стрес, пренапрежение, преумора, преживян психичен шок, депресия, тревожност, емоционална неустойчивост като резултат от различни въздействия могат да засегнат в различна степен мъжката оплодителна способност.

Под влияние на нервно-психичните фактори могат да се наблюдават сексуални нарушения, изразяващи се в намалено либидо, наличие на ерекционни смущения, невъзможност за достигане на оргазъм и еякулация, както и да доведат до нарушения в сперматогенезата.

Макар и не особено честа причина за развитие на безплодие, в основата на репродуктивните неуспехи може да стои хипогонадизъм, които от своя страна в зависимост от провокиращите го причини, се подразделя най-общо на първичен и вторичен, характеризиращи се със следните особености:

• първичен хипогонадизъм: представлява състояние, което се характеризира с нарушения, засягащи мъжките гонади. Причините за това могат да бъдат вродени (хромозомни аномалии, анорхидрия, аплазия) или придобити (тежки възпалителни заболявания, тежки увреждания от екзогенни фактори, химиотерапия, лъчетерапия, алкохолна интоксикация)
• вторичен хипогонадизъм: причините за вторичен хипогонадотропен хипогонадизъм се дължат на нарушения, засягащи хипоталамуса или хипофизата, при което се отделят по-малко гонадотропни хормони, като синдром на Kallman, гонадотропна недостатъчност на фоликулостимулиращия хормон, някои тумори, менингит, тежка бъбречна недостатъчност и други

Варикоцелето представлява заболяване, което се характеризира с наличие на варикозно разширени венозни съдове на тестиса (plexus pampiniformis). Заболяването се характеризира с нарушение на сперматогенезата, при което се наблюдава намалена или липсваща оплодителна способност.

Причините при варикоцеле, които водят до засягането на сперматогенезата, са повишена локална температура, намаление на количеството на кислорода, поради което се развива тъканна хипоксия и други. Клинично заболяването се характеризира с тежест и дискомфорт в скротума, болка в тестиса, която се засилва при физическо натоварване и полова възбуда, като с прогресията на болестта болката става постоянна и много по-силна.

Крипторхизмът представлява една от най-често срещаните вродени аномалии, която се характеризира със задръжка на тестиса на различни нива, при което той не се спуска в скротума. Първоначално мъжките полови жлези се намират и развиват в лумбалната област, откъдето през ембрионалния период се спускат през ингвиналния канал и достигат до скротума.

Когато това не се осъществи и тестисът се задържи в коремната кухина, той започва да изостава в развитието си поради по-високата температура в коремната кухина, отколкото тази в скротума. Налице е значително нарушение на сперматогенезата и безплодие.

Множество инфекциозни причинители могат да провокират различни по тежест увреждания на герминативния епител на тестиса и да нарушат мъжката оплодителна способност по различни механизми.

Сред едни от най-често срещаните в клиничната практика и с най-високо клинично значение са следните:

• паротит (заушка): причинява се от вирус, който се предава по въздушно-капков път и по-рядко по контактно-битов. Обикновено протича доброкачествено със засягане на околоушните слюнчени жлези и общо токсични прояви, но е възможно тежко протичане със засягане и на други жлезисти органи, като мъжките полови жлези и панкреаса с развитие на тежък орхит с увреждане на сперматогенезата
• гонорея: представлява често срещано сексуално трансмисивно заболяване с причинител бактерията Neisseria Gonorrheae, засягащи сперматогенезата и репродуктивните способности. При развитие на остър гонококов орхит също може да се наблюдава нарушение в сперматогенезата и безплодие

Съществуват имунни причини, които могат да доведат до безплодие или дори стерилитет. Установено е, че сперматозоидите могат да имат антигенен характер, съответно съществува така нареченото имунологично безплодие. Честотата му е изключително ниска, диагностиката и лечението са силно затруднени.

Състоянието се характеризира с изработването на антиспермални антитела (спермоимобилизиращи, спермаглутиниращи, спермоцитотоксични), които нарушават нормалната функция на сперматозоидите и водят до безплодие.

Доказана е висока чувствителност на герминативния епител към радиация, поради което настъпва неговата деструкция.

Мъжете, подложени на лъчетерапия и/или химиотерапия, имат значително по-висок риск за възникване на нарушение на тяхната оплодителна способност.

Под влияние на лъчетерапията и химиотерапия се засяга сперматогенезата, като степента на нарушаване зависи предимно от дозата и продължителността на терапията, честотата на приложение, допълнителните методи на онкологично лечение, както и вида, локализацията и тежестта на неопластичното заболяване.

Съществуват множество токсични причини, които могат да доведат до безплодие, както и до стерилитет. С най-голямо значение от токсичните причини е хроничната алкохолна интоксикация, като хроничният алкохолизъм често се съчетава с чернодробни заболявания и се съпътства от полова слабост и атрофия на тестисите.

Продължително излагане на вредни субстанции също може да провокира развитието на различни по тежест увреждания на сперматогенезата и да намали репродуктивните способности.

Установено е, че високата температура може да има увреждащо действие над сперматогенезата, като чрез проведени изследвания е доказано, че при висока температура е налице потискане на сперматогенезата, десквамация и дегенерация на герминативния епител.

Понякога безплодието може да се дължи на причини от страна епидидима и семеотводните канали.
Посредством палпация (опипване) тези структури могат да бъдат лесно изследвани. Известни са различни заболявания, които могат да засегнат епидидима и семеотводните канали. Те могат да бъдат вродени или придобити.

От вродените заболявания най-голямо значение има вродената липса на ductus defferens, а от придобитите с най-голямо значение са хроничните възпалителни процеси (например хроничен простатит) и инфекциите, които могат доведат до засягането на оплодителната способност в различна степен.