11. Лечение при безплодие

При установяване и доказване на проблеми от страна на мъжа, водещи до безплодие или повишаващи риска от такова, се назначават строго индивидуални мерки, съобразени със състоянието на пациента и често включващи комбинация от общи мерки и консервативна терапия, при нужда и оперативна намеса:

• отстраняване на рисковите фактори: редуцирането на рисковите фактори, като тютюнопушене, консумация на алкохол, нездравословно хранене, наднормено тегло, заседнал начин на живот, обездвижване и други често оказва изключително благоприятно въздействие и увеличава репродуктивния потенциал при мъжете, без подлежащи заболявания и медицински причини за безплодие
• медикаментозно лечение: лекарствена терапия се назначава при определени ситуации, като например установяване на подлежащо сексуално трансмисивно заболяване (назначават се подходящи антибиотици), системно заболяване, недиагностицирано към момента, при проблеми с ерекцията, ниско либидо и други. Медикаментозно лечение с антидепресанти, анксиолитици и стабилизатори на настроението може да се наложи по преценка на лекуващия лекар при установяване на психологически фактори, водещи до безплодие (тежка депресия, силен шок, тревожност и други). Лекарства, добавки, билки или подходяща комбинация от тях може да се наложи при хормонален дисбаланс и установени нарушения в спермограмата с цел подобряване качеството и подвижността на сперматозоидите
• хирургично лечение: оперативно лечение се налага рядко, главно при установяване и потвърждаване на подлежащо варикоцеле, запушване на семеотводните канали или други състояния, които не могат да бъдат третирани с консервативни методи

След установяване на причините за безплодие от страна на жената се предприемат целенасочени, строго индивидуални мерки, често съчетаващи общи мероприятия, подходяща суплементация с добавки, лекарствена терапия, а в определени ситуации и при нужда се преминава и към оперативно лечение:

• отстраняване на рисковите фактори: с намаляване въздействието на известните рискови фактори, като тютюнопушене, проблеми с теглото, злоупотреба с алкохол и/или някои лекарства, стрес, непълноценно хранене, заседнал начин на живот и други се увеличава вероятността от зачеване. В някои случаи само тези мерки дават желаните резултати, в други ситуации се назначават допълнително към конвенционалната терапия
• витамини, билки и добавки: някои витамини (фолиева киселина, витамин Д, витамин Е, витамин Б12), минерали (цинк, селен, желязо, йод), добавки (коензим Q10, липоева киселина, омега-3 мастни киселини, мио-инозитол) и билки (женшен, астрагалус, бабини зъби, цариче и други) могат да съдействат за подобряване на репродуктивния потенциал, но следва да се приемат само след консултация със специалист
• хормонална терапия: хормоналната терапия включва лекарства за стимулиране на овулацията, като конкретните средства се назначават след установяване на причините за нарушения на овулацията и могат да включват женски полови хормони, кломифен, гонадотропини, метформин (при инсулинова резистентност и синдром на поликистозни яйчници), бромокриптин (при установяване на високи нива на пролактин) и други
• допълнителна лекарствена терапия: при доказване на подлежащо заболяване, предавано по полов път, се назначават подходящи антибиотици, при тежки форми на депресия се подбират подходящи антидепресанти, при заболявания на щитовидната жлеза се назначава подходяща терапия
• хирургично лечение: в някои случаи се налага оперативна намеса за отстраняване на подлежащите причини за безплодие, като например ендометриоза, полипи и фиброми, сраствания, миома, при непроходимост на маточните тръби и други. Решението за операция и изборът на конкретна методика се консултират с наблюдаващия лекар с назначаване на съответната терапия за оптимално възстановяване след това

Често за лечение на различните форми на безплодие се назначават някои от набиращите все повече популярност методи за асистирана репродукция, всеки от които се отличава с различни особености, ефективност, успеваемост на методиката и риск от усложнения и странични ефекти.

При асистираните репродуктивни технологии се прилагат различни методики, при които определени етапи от процеса на оплождане, ранната ембриогенеза и други важни етапи се осъществяват извън организма.

Изборът на метод се осъществява след обстойна консултация със специалист по репродуктивна медицина:

• вътрематочна инсеминация (IUI): този метод добива все повече популярност през последните години, като е особено подходящ при някои двойки. Извършва се в периода непосредствено преди или по време на овулацията (спонтанна при липса на проблеми или медикаментозно индуцирана при подлежащ медицински проблем), като предварително отделените сперматозоиди се имплантират с матката през маточната шийка
• инвитро оплождане (IVF): това е един от най-често прилаганите и популярни методи за лечение на различни форми на безплодие. Състои се в първоначална стимулация на яйчниците, индукция на овулацията, добиване на зрелите яйцеклетки и техното оплождане със сперматозоиди, получени от еякулат на партньора. След съответна култивация на получените ембриони се осъществява така наречения ембриотрансфер, при който се имплантират в маточните тръби
• инвитро оплождане с донорски яйцеклетки: при значително изчерпан яйчников резерв, оперативно отстраняване на яйчниците, генетични проблеми и други е възможно инвитро оплождането да бъде извършено с донорски яйцеклетки
• трансфер на гамети в маточната тръба (GIFT): при този метод след добиване на зряла яйцеклетка към нея се добавят сперматозоиди и се инжектират в маточната тръба, като процесът на оплождане се осъществява в рамките на маточната тръба
• интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди (ICSI): методът се назначава при значително влошено качество на сперматозоидите, като оплождането се осъществява извън женското тяло, с контролиран подбор на конкретен сперматозоид с добри показатели, с който впоследствие се осъществява оплождането на зрялата яйцеклетка
• други методики: съвременната медицина предлага голямо разнообразие от методи за асистирана репродукция с цел съобразяване с конкретните желания, възможности и състояние при отделните пациенти