5. До какви пренеопластични (предракови) изменения може да доведе инфекцията с HPV?

Пренеопластичните изменения в областта на вулвата са сравнително рядко срещани в клиничната практика, но могат да станат причина за малигнена трансформация и да доведат до злокачествено заболяване с развитие на карцином на вулвата, отличаващ се с по-лоша прогноза от преканцерозите.

Сред характерните особености на състоянието се включват:

• причинител: пренеопластичните и злокачествени заболявания в областта на вулвата в около половината от случаите се асоциират с наличие на HPV-инфекция, като от отделните серотипове предоминира тип 16 с важно значение също на типовете 18, 31, 33 и 45. Пренеопластичните изменения в областта на вулвата се означават като вулварна интраепителна неоплазия (VIN)
• степени по тежест: различават се три степени на VIN, означавани съответно като VIN I, VIN II и VIN III. Обикновено VIN I търпи спонтанна, обратна регресия, при VIN II и особено при VIN III се наблюдава прогресия към инвазивен карцином на вулвата
• характерни симптоми: клиничната картина се изразява в наличие пруритус в областта на вулвата, наличие на екскориации и крусти. Лихенификция, левкоплакия, наличие на фисури също могат да бъдат забелязани
• особености в диагностиката: необходима е прецизна епизиоскопия с вземане на биопсия от суспектния участък
• особености в лечението: случаите с първа степен подлежат на наблюдение, като най-често лезията търпи обратно развитие. При VIN II и VIN III е необходимо оперативно лечение, изразяващо се в извършването на частична вулвектомия

Пренеопластичните изменения в областта на влагалището, подобно на тези в областта на вулвата, също са сравнително рядко срещани, но могат да се трансформират малигнено и да доведат до развитие на злокачествено заболяване, а именно карцином на влагалището.

В приблизително половината от случаите с предракови изменения в областта на влагалището е доказана пряка асоциация с HPV инфекция.

Пренеопластичните изменения в областта на влагалището се означават като вагинална интраепителна неоплазия (VAIN), характеризираща се с наличие на изменен участък във влагалището, от който чрез биопсия може да се определи дали става на въпрос за лека, средна или тежка дисплазия на епитела.

Най-често VAIN стартира от участъци, инфектирани с HPV или от участъци с аденоза на влагалището (състояние, което се характеризира с острови от ендоцервикален епител, локализиран във влагалищните стени).

Различават се три степени на VAIN, означавани съответно като VIAN I, VAIN II, VAIN III. При VAIN III се касае за много тежка дисплазия или carcinoma in situ.

Диагностиката включва прецизен оглед на влагалището със спекулум, колпоскопия и биопсия с последващо хистологично изследване. Лечението обикновено включва оперативно отстраняване.

Пренеопластичните изменения в областта на маточната шийка са едни от най-често срещаните в клиничната практика и често се асоциират с подлежаща инфекция с човешки папилома вирус, като могат да доведат до злокачествено заболяване и развитие на карцином на маточната шийка.

Пренеопластичните изменения в областта на маточната шийка се означават като цервикална интраепителна неоплазия (CIN), като сред по-важните особености на състоянието се включват:

• причинител: причините за възникването на това състояние в около 98 процента от случаите е наличие на инфекция с HPV. В две трети от случаите е установено, че причината за възникването на CIN са серотиповете на HPV 16 и HPV 18. Вирусът атакува метапластичния епител (зоната на трансформация), който е разположен между цилиндричния цервикален епител и многослойният плосък епител на влагалището. Установено е, че HPV тип 16 и 18 са силно онкогенни, като тяхната ДНК може да се интегрира с генома на нападнатата клетка, да промени наследствената й информация и тя да се превърне в злокачествена клетка
• степени на тежест: различават се три степени на цервикална интраепителна неоплазия (CIN), означавани съответно като CIN I, CIN II, CIN III. При CIN I атипичните клетки са локализирани в долната една трета от епителния пласт, като клетките по-нагоре са напълно нормални. При CIN II долната една втора от епителния слой е представена от атипични клетки, като горната една втора се състои от напълно нормални клетки. При CIN III долните две трети от епителния слой са представени от атипични клетки, като горната една трета се състои от нормални клетки. Когато се касае за carcinoma in situ, целият епителен слой се състои от атипични клетки, но последните не преминават базалната мембрана и карциномът не е инвазивен
• характерни симптоми: състоянието протича без изявена клинична симптоматика, което е една от основните причини за късно откриване на заболяването и преминаването му в злокачествено новообразувание
• особености в диагнозата: диагностицира се чрез цитологично изследване (цитонамазка), колпоскопия и вземане на биопсия от суспектния участък
• особености в лечението: лечението при CIN I и CIN II се изразява в деструктивна терапия, като задължително условие е участъкът да бъде разположен строго екзоцервикално (да бъде видим) с различни оперативни методики

Пренеопластичните изменения в областта на пениса са група лезии с преканцерозен характер, които са сравнително рядко срещани в практиката, но в даден етап от своето развитие могат да доведат до злокачествено заболяване с развитие на карцином на пениса.

Пренеопластичните изменения в областта на пениса се означават като пенилна интраепителна неоплазия (PIN). Причините за възникването на това състояние в над две трети от случаите са наличие на инфекция с HPV (главно HPV16), като рисковите фактори включват възраст над 50 години, наличие на хронична HPV инфекция (инфекция, която персистира повече от 2 години), хронични кожни заболявания като lichen sclerosus и lichen planus, тютюнопушене, потисната имунна система и други.

PIN се характеризира с това, че лезиите могат да бъдат единични или множествени, да бъдат локализирани по всички части на пениса. Клиничните симптоми, които могат да се наблюдават при това състояние, се изразяват в зачервяване, възпаление, болка, разязвяване, сърбеж, наличие на крусти и други.

Диагнозата е сигурна само след хистологично изследване и потвърждаване на промените, а лечението включва отстраняване на лезиите.