Човешки папилома вирус (HPV)

Човешките папиломни вируси са едни от най-често срещаните вируси в днешно време, като се предполага, че над 60 % от женското население са имали тази инфекция, като в повечето случаи тя е преходна.

Точната честота на гениталната инфекция с човешки папилома вирус (HPV) трудно може да бъде определена.

Човешките папиломни вируси заедно с полиомавирусите се класифицират в семейство Papovaviridae. Това са ДНК вируси, които засягат плоските и метапластични епителни клетки. Съществуват над 200 различни HPV генотипа, от които над 50 % могат да засегнат гениталния тракт при човека.

В момента се смята, че инфекцията с хюман папилома вирус (Human Papilloma Virus) представлява най-разпространеното полово предавано заболяване по света, като се предлага, че броят на засегнатите надвишава 300 млн. души.

Голямо внимание се обръща на този вид вируси, тъй като те имат огромна онкогенна значимост, като условно те могат да бъдат разделени в две основни групи. Първата група се характеризира с типове, които предизвикват доброкачествени кожно лигавични изменения (предимно типовете 6 и 11 - аногенитални брадавици), а втората група се свързва с възможност за предизвикване на предракови и ракови изменения (предимно типовете 16 и 18 - предракови и ракови изменения на маточната шийка).

Гениталната папиломна инфекция е резултат от полов контакт с инфектиран партньор, като трябва да се има предвид, че употребата на кондом невинаги може да предпази от възникване на инфекцията.

Папиломната инфекция, която засяга гениталиите, води до пролиферация на епителните клетки от всички засегнати епителни слоеве, вследствие на което се образуват лезии, които могат да имат различен изглед в зависимост от локализацията си и посоката си на растеж - екзофитни, плоски или ендофитни. Най-често лезиите са плоски, а най-рядко екзофитни.

Клиничната картина при наличие на инфекция с хюман папилома вирус (HPV) се изразява в наличие на изменения в областта на вулвата, ануса, перинеума, влагалището и маточната шийка. Измененията могат да бъдат доброкачествени или злокачествени, като клиничната симптоматика е бедна.

Най-често пациентите се обръщат към лекарска помощ при установяване на брадавицовидни изменения в областта на външните полови органи.

За поставянето на диагнозата голямо значение се отдава на анамнезата, клиничната картина, гинекологичния преглед, извършването на цитологично изследване, колпоскопия, биопсично изследване. В последните години се използват молекулярни биологични методи за откриването на вирусната ДНК и РНК.

Лечението при наличие на инфекция с човешки папиломен вирус (HPV) не е лесна задача, въпреки че в днешно време има различни ваксини и се разработват антивирусни препарати. То може да включва приложение на медикаментозни средства, използване на физикални или хирургични методи с цел деструкция на лезиите, предизвикани от вируса.