13. Каква е профилактиката при рубеола?

До въвеждането на ваксината срещу рубеола заболяването е ставало многократно причини за епидемични взривове и пандемии, причинявайки огромни щети. След въвеждането на ваксината, особено в страните, в които е включена в задължителния имунизационен календар, се описва значително понижение честотата на болестта.

Специфичната профилактика с противорубеолната ваксина е единственият сигурен метод за предпазване от заразяване, като са налице някои особености в приложението:

• имунизация в България: на територията на нашата страна специфичната профилактика срещу рубеола се извършва с комбинирана, жива атенюирана ваксина против морбили, рубеола и паротит (заушка) или MMR ваксина (абревиатура от първите букви на английските имена на инфекциите, а именно Measles, Mumps, Rubella). В някои страни активно се издирват млади момичета в следпубертетна възраст, които нямат изработен имунитет спрямо рубеола и се ваксинират с противорубеолна моноваксина. Това е една възможност за елиминиране на вродения рубеолен синдром
• схема на имунизация: имунизационната схема включва прилагане на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола еднократно подкожно или интрамускулно на 13-месечна възраст (най-общо между 12 и 15 месеца), като реимунизация се извършва на 12-годишна възраст. Въвеждането на отслабени вирусни щамове провокира развитието на изразен отговор от страна на имунната система и изготвяне на антитела в случай на среща с причинителя. Приложението преди навършването на една година се счита за неефективно, тъй като след раждането децата получават пасивна защита от майката
• противопоказания за имунизиране: бременните жени не се ваксинират с противорубеолна ваксина, като наличието на бременност е абсолютно противопоказания за поставяне на ваксината. Трябва да се избягва забременяване до три месеца след приложението на ваксината против морбили, паротит и рубеола и съответно избягване на контакт с лица с активна инфекция. Ваксината не може да се прилага при лица с нарушения във функцията на имунната система, като например първичен и вторичен имунен дефицит, при болни с активна туберкулоза, при пациенти, лекувани с имуносупресори, при пациенти с някои злокачествени заболявания, след трансплантация на тъкани и органи, при някои алергични състояния и други
• възможни странични ефекти: подобно на всеки лекарствен препарат, ваксините също крият риск, макар и незначителен от появата на странични ефекти, като противно на спекулациите, циркулиращи из социалните мрежи, рисковете при пропускането на тази имунизация са значително по-големи в сравнение с риска от поява на сериозни нежелани ефекти. Най-често се описват болка при инжектиране, лек фебрилитет, възможен е бързопреходен обрив и подуване на шийните лимфни възли. Рискът от странични ефекти нараства значително при неправилно съхранение на ваксината, както и при поставяне на лица с налични активни заболявания, особено с инфекциозен характер