5. Какво представлява вродената рубеола?

Клиничното описание на вродената рубеола включва така наречената триада на Грег с катаракта (увреждане на очната леща, водещо до слепота), сърдечни пороци и глухота, съчетани с ниско тегло на новороденото. Дефектите при вродената рубеола се разделят още на временни, постоянни и прогресиращи.

Временните дефекти се наблюдават при новороденото и кърмачето и изчезват за дни или седмици, като нямат прогностично значение, освен ако не са съчетани с екстремна недоносеност (преждевременно родено с изключително ниско тегло), която може да застраши живота на детето.

Постоянни са дефектите в органогенезата, които могат да са налице при раждането или да се проявят по-късно. Най-важните симптоми при вродена рубеола са:

• слухови и зрителни нарушения: глухота (най-често двустранна), катаракта (перде), ретинопатия и други очни аномалии, често ангажиращи и двете очи
• увреди на централната нервна система: умствена изостаналост, енцефалит (възпаление на мозъка), спастични парализи и други
• морфологични особености: ниско тегло при раждане, малък размер на главата (микроцефалия)
• сърдечно-съдови дефекти: персистиращ артериален канал, белодробна клапна стеноза и други
• хематологични нарушения: често се установява нисък брой на еритроцитите и тромбоцитите в кръвта
• други: увеличени черен дроб и/или далак (хепатомегалия, спленомегалия или хепатоспленомегалия), нарушение на мускулния тонус, костни нарушения с развитие на линеарна остеопороза на метафизите на дългите кости

Прогресиращите симптоми при вродена рубеола включват ендокринопатии (дефицит на растежен хормон, ранен пубертет, инсулинозависим диабет, тиреоидит и други) и прогресиращите глухота, очни и централнонервни поражения.

Симптоматиката при вродената рубеола зависи от срока на бременността, когато се е заразил плодът. Ако заразяването с рубеола се осъществи до 16-та гестационна седмица от бременността, детето се ражда глухо с глаукома, катаракта и сърдечни малформации. При по-късно заразяване детето може да бъде здраво, но впоследствие да развие захарен диабет, хипо- или хипертиреоидизъм, субакутен склерозитащ паненцефалит като резултат на прекарана вътреутробна рубеолна инфекция или да не се разболее изобщо.

Диагнозата вродена рубеола се потвърждава чрез изолиране на вируса от назофаринкса на бебето и доказване на специфични IgМ (антитела, говорещи за рубеолна инфекция), както и нарастването в последствие на IgG антителата в динамика.

При установяване на активна рубеолна инфекция в първия триместър от бременността обикновено се препоръчва прекъсване на бременността по медицински показания във връзка с изключително лошата прогноза на вродената рубеола.

Бременните жени, които не са имунизирани срещу рубеола, следва да избягват контакт с лица, които са носители на вируса или с активна рубеолна инфекция.

При бременна жена, която е контактна на болен от рубеола, се предприемат две последователни серологични изследвания през интервал от 10 до 13 дни. В зависимост от резултатите се предприемат индивидуални мерки след наблюдение от опитен акушер-гинеколог и изпращане на пробите до определена лаборатория.

Ако титърът на антителата след 13 дни остане един и същ, това означава, че бременната най-вероятно е преболедувала в миналото рубеола. Неколкократното нарастване на титъра на антителата говори за прясна рубеолна инфекция и в този случай се препоръчва прекъсване на бременността.

Неблагоприятната прогноза на вродената рубеола, липсата на лечение и тежките емоционални последици за родителите са една от основните причини за необходимостта от задължителна имунопрофилактика. Най-добрата и ефективна превенция на рубеолната инфекция е имунизирането с ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, включена в задължителния имунизационен календар на България.