Остеопороза

Остеопорозата е заболяване на костите, при което е намалена костната маса, нарушена е микроструктурата им, в резултат на което те стават крехки и се повишава рискът от фрактури.

Костите са твърди органи с различна форма и големина. Те имат много функции:

• предпазват вътрешни органи от нараняване;
• участват в движението на тялото;
• в тях се съдържат минерали (калций и фосфор), които при нужда се освобождават в кръвта;
• в костта е разположен и костният мозък, произвеждащ кръвните клетки и т.н.

Костта е изградена от минерали (хидроксиапатит), които им придават твърдост и плътност, от органична част (основно колаген) и клетки. За да се поддържа здравината на костта, тя непрекъснато подменя износените си съставни части (ремоделиране). В резултат на ежедневната ни дейност костите се увреждат. На места на микрофрактури или деформация се активират процесите на резорбиране на костта. След като се отстрани увредената структура, започва по-бавният процес на формирането на нова кост. При млади хора процесите на формирането на нова кост са по-активни, затова до 30-35-годишна възраст се увеличава постепенно костната плътност. След това скоростта на резорбцията изпреварва тази на образуване и костната плътност бавно намалява. След отпадане на яйчниковата функция с настъпването на менопаузата костните загуби се увеличават. Това може да доведе до остеопороза.

Остеопорозата е често заболяване. С възрастта се увеличава честотата й, но също така се увеличава и рискът от падане и това води до по-голям риск от фрактури. Една от всеки три жени на възраст над 50 години ще има остеопорозна фрактура, както и един на всеки пет мъже.

Остеопорозните фрактури се реализират при леки травми или даже без падане. Типични са фрактури на прешлените, бедрената кост и китката. Бедрените фрактури са свързани с голяма смъртност.