Остеопороза

Костното ремоделиране се основава на баланса между костната резорбция и осификацията (формиране на нова кост), като процесите, повлияващи този баланс съдействат за развитие на остеопоротични промени. Основните клетки, ангажирани в костния метаболизъм, са остеобластите и остеокластите, както и множество процеси, медиатори и субстанции, известни с общия термин основна многоклетъчна единица.

Честотата на остеопороза е по-висока с напредване на възрастта, като два пъти по-често се засяга женският пол. Изложени на по-висок риск са европеидната и азиатската раса, както и областите, разположени на по-голяма географска ширина и по-далеч от Екватора.

В зависимост от първопричината за поява на остеопороза се различават:

• първична остеопороза: по-често срещана под формата на постменопаузална и сенилна, рядко под формата на ювенилна остеопороза
• вторична остеопороза: промените се развиват в резултат от подлежащо заболяване, дефицитни състояния или продължителен прием на лекарства

Остеопорозата е мултифакторно заболяване, като негативно въздействие оказват следните фактори:

• некоригируеми рискови фактори: женски пол, напреднала възраст, европейски или азиатски произход, грацилна структура на тялото, наследственост, менопауза
• коригируеми рискови фактори: недохранване, непълноценна диета, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, заседнал начин на живот, експозиция на тежки метали и други
• подлежащи заболявания: редица ендокринни, хематологични, гастроинтестинални и ревматологични заболявания, синдром на малабсорбция, бъбречна недостатъчност, болест на Паркинсон, наследствени заболявания
• прием на лекарства: кортикостероиди, антиконвулсанти, L-тироксин, антикоагуланти, инхибитори на протонната помпа, литий

Остеопорозата обикновено дълго време протича безсимптомно или с неспецифични прояви (болки в гърба и кръста, болки в китката, промени в позата), като при много от засегнатите се проявява за първи път с така наречените патологични фрактури, развиващи се спонтанно или при минимална травма. Чести са компресионните фрактури на гръбначните прешлени, счупванията в областта на тазобедрената става и китката.

Поставянето на диагнозата при остеопороза се базира на информацията, получена от разпита на пациента и оценка на рисковите фактори в комбинация с подходящи образни изследвания. Златен стандарт е двойно енергийната рентгенова абсорбциометрия (DEXA), докато другите методи (рентгенография, ултразвуково изследване, количествена компютърна томография) показват редица недостатъци и не са толкова информативни.

За различаване на първична от вторична остеопороза се назначават допълнителни лабораторни, образни и инструментални изследвания.

Остеопорозата е прогресивно заболяване, което води до различни по вид и тежест усложнения. Сред най-честите се включват хронична болка, нарушаване на качеството на живот, ограничена подвижност, изкривяване на гръбначния стълб и други, обикновено вследствие на фрактури, както и повишен риск от преждевременен леталитет.

Терапевтичният подход при остеопороза е комплексен и обикновено включва комбинация от:

• лекарства: в зависимост от тежестта на болестния процес се използват бифосфонати, стронциеви или калцитонинови препарати, моноклонални антитела, хормони
• хранителни добавки: витамин D, калций, билки и лечебни растения (куркума, хвощ)
• общи мерки: ограничаване на вредните навици, регулярна двигателна активност, подходяща физиотерапия, трудова терапия, редовни профилактични изследвания

Ранната и комплексна профилактика може да намали риска от поява на болестта, да забави нейната прогресия, да съдейства за повишение на костната плътност и редукция на риска от фрактури. Препоръчва се:

• пълноценно хранене: достатъчен внос на протеини, калций, витамин D с храната, а при нужда и с хранителни добавки
• регулярна физическа активност: редовните упражнения насърчават костната плътност, увеличават мускулната сила, подобряват баланса
• ограничаване на вредните навици: намаляване приема на сол, кофеин, алкохол и повишено внимание при нужда от приема на някои лекарства