4. Симптоми и признаци при маймунска шарка

Инкубационният период (времето от заразяване до поява на първите признаци на инфекцията) при маймунска едра шарка варира от 5 до 21 дни, но най-често е от порядъка на 7 до 14 дни. Клиничното протичане при отделните пациенти може да варира, но сред началните симптоми при маймунската вариола се включват най-често:

• грипоподобни симптоми: болните съобщават за изразена умора до степен на изтощение, слабост, болки в мускулите и ставите, болки в гърба, силно главоболие, повишение на телесната температура, втрисане
• засягане на лимфните възли: един от основните отличителни белези на маймунската шарка от вариола, варицела и морбили е наличието на лимфаденопатия. Засягането на лимфните възли обикновено съвпада с повишаването на температурата и предшества обрива, в редки случаи се развива успоредно с появата на обрива. Най-често се засягат шийните лимфни възли (подчелюстните, цервикалните), лимфните възли в областта на подмишницата и ингвиналната област, едностранно или двустранно
• други симптоми при маймунска вариола: макар и по-рядко е възможно наличието и на други симптоми, като намален апетит, гадене, повръщане, кашлица, болки в гърдите, нарушения на съня, неврологични прояви и други

В рамките на един до три дни след повишение на телесната температура се развиват и характерните промени по кожата, които силно наподобяват едра шарка. Възможна е появата им след по-дълъг период или успоредно с повишението на температурата.

Сред характерните особености на обрива при маймунска вариола се включват:

• локализация на обрива: обривът обикновено започва от лицето и се разпространява към другите части на тялото, включително дланите и ходилата. В 95 процента от случаите е налице засягане на лицето, а при около три четвърти от засегнатите се описват лезии по дланите и стъпалата. Над две трети от пациентите имат лезии в устната кухина, една трета от засегнатите имат лезии по гениталиите, а при един от пет засегнати е налице ангажиране и на очите (засягане на роговицата и конюнктивата)
• еволюция на обрива: обривните единици постепенно преминават през макули (червени петна), папули (надигнати червени лезии), везикули (мехури, изпълнени с бистро съдържимо), пустули (мехури, пълни с гнойно съдържимо) и крусти (корички), които постепенно изсъхват и отпадат. Във всяка засегната част на тялото обривните единици са в един и същ еволюционен стадий
• интензивност на обрива: възможно е наличието на единични обривни единици само в определени части от тялото, но е възможно и генерализирано засягане с наличието на стотици лезии. При тежко протичане и интензивен обрив е възможно сливане на отделните обривни единици