6. Диагностика и изследвания при маймунска шарка

Обстойният разпит и преглед на пациентите имат важно значение при поставянето на диагнозата, като някои клинични белези, например лимфаденопатия в началния стадий, подпомагат различаването на маймунската шарка от вариола, варицела, морбили, краста, медикаментозна реакция и други, протичащи идентично.

Акцентът е поставен върху:

• епидемиологична анамнеза: данни за контакт с болен човек или животно, посещение на ендемичен район, консумация на недобре термично обработено месо, рискови полови контакти и други, които могат да причинят предаване на заразата особено в рамките на инкубационния период
• субективни оплаквания: силна умора, изтощение, главоболие, болки в мускулите и ставите, втрисане, сънливост, повишение на телесната температура и други, като важно значение има колко дни след контакта се появяват първите признаци, както и колко дни след повишението на температурата се появяват обривните лезии
• клинични находки: в зависимост от това в кой етап от болестта пациентът потърси лекарска помощ, клиничните находки могат да варират. Изключително важен белег в периода на инвазия (първите пет дни) е наличието на лимфаденопатия с подути, болезнени лимфни възли, най-често в областта на шията, слабините, подмишниците. При наличието на обрив е важно уточняването на неговата еволюция, интензивност, локализация, като особено характерно за маймунската шарка е наличието му по лицето, дланите, стъпалата и гениталиите
• насоки от СЗО: разработените от СЗО дефиниции за необходимост от наблюдение във връзка с настоящите взривове от маймунска шарка в неендемични страни включват лица от всички възрасти с появата на необясним внезапен обрив и един или повече от характерните симптоми (главоболие, висока температура, подуване на лимфните възли, болки в мускулите, болки в гърба, изразена слабост) и изключване на подлежащи варицела, херпес зостер, морбили, Зика, денга, чикунгуня, херпес симплекс, бактериални кожни инфекции, дисеминирана гонококова инфекция, първичен или вторичен сифилис, лимфогранулома венереум, алергична реакция и други, характерни за съответната страна заболявания с идентично клинично протичане

Началните грипоподобни оплаквания с лимфаденопатия и появата на характерния обрив няколко дни след това насочват към диагнозата, но за нейното потвърждаване е необходимо провеждането на някои изследвания.

В зависимост от оплакванията и протичането при отделните пациенти може да се наложи извършване на:

• изследване на кожни лезии: с най-висока информативна и диагностична стойност е изследването на материал от кожни лезии и доказването на причинителя. Използваният материал може да включва съдържимото или част от самата обривна единица, като в някои случаи може да се наложи и биопсия. Използват се различни техники на изследване, включително микроскопско изследване, вирусологични и серологични методи, като PCR (полимеразна верижна реакция)
• изследване на кръв: кръвните изследвания могат да покажат характерните за вирусна инфекция промени в белия кръвен ред и маркерите на възпалението, а при развитие на усложнения са налице промени и в нивата на редица други показатели. PCR на кръвна проба обикновено не е толкова информативен във връзка с кратката виремия. Ортопоксвирусите са серологично кръстосано реактивни, поради което методите за откриване на антигени и антитела в кръвта не се използват рутинно, а допълнителен риск от фалшиво позитивни резултати е налице при лица, имунизирани срещу вариола
• образни методи на изследване: образната диагностика се използва предимно при атипично протичане и подпомагане на диференциалната диагноза, както и при данни за усложнения за тяхното потвърждение. Могат да се назначат ултразвуково изследване, рентгенография, компютърна томография, по-рядко ядрено-магнитен резонанс и други