8. Има ли ваксина срещу маймунска шарка?

Ваксината, използвана в миналото за ерадикация на вариола, не се произвежда, като за предпазване от болестите, предизвикани от ортопоксвирусите, са налични две ваксини, всяка от които показва характерни особености.

Сред по-важните характеристики на двете ваксини се включват:

• ваксина ACAM2000: това е второ поколение на оригиналната ваксина (Dryvax), поставяна в близкото минало и използвана за ерадикация на едрата шарка, като проучвания показват идентична ефективност по отношение на вариола и ефективност минимум 85 процента и по отношение на маймунската шарка. Ваксината не съдържа вируса на вариолата или маймунската шарка, а вирус, известен като vaccinia, причиняващ по-леко заболяване. Раздвоена игла от неръждаема стомана се потапя в разтвора от ваксината и кожата се убожда няколко пъти в горната част на ръката, като вирусът започва да расте на мястото на инжектиране с развитие на локализирана инфекция. В рамките на няколко дни се развива типична локална реакция, белег, че ваксинацията е успешна
• ваксина JYNNEOS: ваксината е регистрирана през 2019 година като ефективно средство за предпазване от едра шарка и маймунска шарка. Представлява жива, атенюирана, нереплицираща се ваксина, която съдържа модифициран vaccinia вирус. Прилага се подкожно в две дози с интервал от четири седмици между тях, като предизвиква хуморален и клетъчен имунен отговор към ортопоксвирусите

Производителите не гарантират сто процентова ефективност при всички реципиенти, като има редица неизвестни по отношение на ефективност и безопасност при приложение в рамките на епидемия или пандемия от маймунска шарка.

Тези ваксини не са предназначени за общата популация във връзка с липсата на вариола, а само за изложени на висок риск лица, главно здравни работници в определени сфери, лаборанти, както и занимаващите се с изследвания върху ортопоксвирусите.

Ваксините са лекарствени препарати и като такива крият своите, макар и често минимални и незначителни, особено в сравнение с риска от потенциално заразяване, странични ефекти. Счита се, че рискът от усложнения при маймунската шарка и леталитет е многократно по-висок в сравнение с риска от поява на сериозни нежелани реакции, свързани с ваксината.

Следва да се вземат под внимание:

• изчисляване на риска: известните към момента данни показват смъртност от маймунска шарка от порядъка на един до десет процента, докато смъртността в резултат от развили се тежки, постваксинални реакции е от порядъка на един до двама души от един милион. Резултатите подлежат на постоянна динамика, като трудно може да се изчисли рискът при ваксиниране на населението в условията на епидемия или пандемия
• чести странични ефекти от ваксината: сред най-честите странични ефекти след поставянето на ваксина срещу маймунска шарка и вариола се включват локални реакции (зачервяване, болка, сърбеж), подуване на лимфните възли, умора, главоболие, леко повишение на телесната температура, лек обрив
• особености и повишена бдителност: регистрираните към момента две ваксини показват някои различия. При успешното поставяне на ACAM2000 се формира кожна лезия на мястото на инжектиране, при контакт с която може да се осъществи заразяване на други хора и съответно следва да се предприемат нужните мерки. При поставянето на JYNNEOS няма подобен риск, но за реализиране на ефективността на ваксината е необходимо поставянето на две дози, тъй като само една доза не гарантира предпазване от заразяване
• противопоказания: поставянето на ваксините при деца, бременни, кърмачки и лица с компрометирана имунна защита не е добре проучено, като липсват достатъчно изследвания за ефективността и най-вече за безопасността на препаратите при тези рискови групи. ACAM2000 не се препоръчва при лица под 18 години, както и при пациенти с подлежащи кожни заболявания, като екзема, дерматит, псориазис във връзка с риска от разпространение на инфекцията от мястото на инжектиране, както и при пациенти с подлежащи сериозни сърдечни увреждания във връзка с риск от развитие на миокардит