Маймунска шарка

Маймунската едра шарка се причинява от вирус от род Orthopoxvirus, като естествени гостоприемници са примати и някои видове гризачи. Болестта показва два различни ендемични клада на разпространение, като единият е в Централна Африка, протича по-тежко и показва смъртност около десет процента, а другият е характерен за Западна Африка, протича леко и има смъртност под един процент.

Движението на населението се счита за основна причина за изнасяне на болестта извън Африка, като се регистрират нови случаи в Европа, САЩ, Канада, Австралия и други.

Предаването на заразата с маймунска вариола се осъществява след близък, тесен контакт с болен човек или животно, както и при контакт с контаминирани предмети и повърхности. Вирусът прониква през лигавиците, дихателната система и наранена кожа, като е възможно предаване на заразата по въздушно-капков, контактен, алиментарен и полов път, както и от инфектирана майка на плода.

Изложени на по-висок риск са деца, бременни жени, хомосексуални мъже, имунокомпрометирани пациенти, както и всички лица, родени след преустановяване на задължителната имунизация срещу вариола.

Първите прояви на инфекцията настъпват между 5 и 21 дни след заразяване, като симптомите наподобяват вариола, но са по-слабо изразени:

• начални симптоми: характерни са грипоподобните оплаквания с болки в мускулите и ставите, главоболие, висока температура, силна умора и слабост. Отличителен белег на маймунската шарка от вариола е засягането на лимфните възли, особено тези в областта на шията, подмишниците и слабинната област
• обрив при маймунска едра шарка: обривът наподобява този при едра шарка, като особено типично е засягането на лицето, дланите и ходилата, но също и гениталиите и очите. Обривът показва характерна еволюция, като интензивността му варира от няколко до няколкостотин лезии

Сред най-честите усложнения при маймунската едра шарка се включват вторични бактериални инфекции, засягане на хемопоезата, сепсис и септичен шок, засягане на вътрешните органи с развитие на бронхопневмония, хепатит, бъбречна недостатъчност, дисеминиране на обрива и обширно увреждане на кожата, слепота при тежко поразяване на роговицата и други.

Диагнозата при подозрения за маймунска едра шарка включва:

• разпит и преглед: епидемиологична анамнеза за рисков контакт и експозиция на вируса, поява на характерните симптоми в рамките на инкубационния период, липса на други подлежащи заболявания, които могат да обяснят клиничните признаци (херпесни инфекции, варицела, морбили, алергия)
• изследвания: за доказване на маймунската шарка е необходимо изследване на материал от обривните лезии или кожна биопсия. Допълнително се назначават кръвни и образни изследвания

Липсва разработено ефективно, безопасно и стандартизирано лечение на маймунска едра шарка, като в зависимост от тежестта на протичане могат да се приложат различни лекарства и общи мерки за облекчаване на симптомите и намаляване риска от усложнения:

• противовирусни лекарства: цидофовир, бринцидофовир, тековиримат, както и имуноглобулин, получен от пречистена кръв на имунизирани срещу вариола, могат да се приложат при тежки инфекции, но са с недоказана ефективност. Ваксина срещу вариола, приложена в първите четири дни след експозиция, може да предотврати появата на инфекцията
• симптоматични средства: прилагат се обезболяващи и температуропонижаващи средства, като ибупрофен, напроксен, парацетамол, както и локални средства за облекчаване на симптомите от обрива
• общи мерки: изолация на болните, висока лична и битова хигиена, покриване на обривните лезии за намаляване на риска от предаване на заразата, адекватна хидратация, питателна храна, осигуряване на почивка и покой

Има регистрирани две ваксини, които се считат за високо ефективни срещу вариола и маймунска шарка, но не се прилагат при деца, бременни и при някои подлежащи заболявания.

Страничните ефекти от приложението им са леки, най-често локални реакции, главоболие, умора, лек обрив, като рискът от появата им е пренебрежимо по-нисък в сравнение с риска от тежко протичане и усложнения, свързани с инфекцията. Липсват данни за безопасността им при приложение по време на епидемия или пандемия.

Общите мерки за предпазване от заразяване с маймунска вариола включват избягването на посещение на ендемични за инфекцията райони, избягване на рискови контакти, поддържане на висока лична и битова хигиена.

Използване на лични предпазни средства и щателна дезинфекция се препоръчва при наличие на болен в домакинството, както и при посещение на масови мероприятия, особено с интернационален характер.

В типичния случай проявите на болестта отшумяват за две до четири седмици, като маймунската шарка протича по-леко от вариолата. Въпреки това смъртността се изчислява на около десет процента, което налага повишена бдителност и предприемане на съответните мерки при първи признаци на инфекцията.