3. Причини и рискови фактори за инфекция с коксаки вирус

Болестта ръка-крак-уста показва повсеместно разпространение и постоянна висока честота в редица райони на света във връзка със своя лесен начин на предаване на заразата, сравнително висока контагиозност и наличие на различни причинители, отговорни за инфекцията:

• причинител на болестта ръка-крак-уста: причинителите са от голямото семейство на пикорнавирусите, като водещо значение има коксаки вирус А16, следван от ентеровирус 71. Изолирани, установени и доказани са редица други причинители на болестта ръка-крак-уста, като например коксаки вирус А5, коксаки вирус А7, коксаки вирус А9, коксаки вирус А10, коксаки вирус В2, коксаки вирус В5, еховируси и други, някои от които се асоциират с по-тежко протичане и риск от усложнения
• механизъм на предаване на заразата: инфекцията се предава по контактен път, като водещ е фекално-оралният механизъм във връзка с размножаването на причинителите в храносмилателната система, излъчването им с фекалните маси и способност за преживяване в околната среда. Най-често заразяване се осъществява при контакт с болен или негови принадлежности, докосване на контаминирани повърхности с назален секрет, слюнка, фецес или течност от блистерите по кожата. Възможно е предаване и по въздушно-капков път
• инкубационен период след заразяване: периодът между заразяването и първите признаци на инфекцията е относително кратък, като варира между два и седем дни, а самата инфекция продължава средно около седмица

Някои фактори излагат определени популации на по-висок риск от заразяване с болестта ръка-крак-уста, като някои от тях се отнасят към неконтролируемите, докато срещу част от останалите може да се противодейства с ефективни, целенасочени превантивни мерки. Към основните рискови фактори за заразяване с коксаки вирусна инфекция се включват:

• възраст: инфекцията поразява всички възрастови групи, но особено чувствителни са децата и подрастващите до 10 години, като най-висока заболеваемост се регистрира във възрастта до 5 години
• посещение на социални заведения: посещението на социални заведения, като детска ясла, градина, училище и други създава предпоставки за тесен контакт между децата и лесно предаване на инфекцията, във връзка с което именно в подобни социални заведения избухват огнища на заразата
• контакт със заразени или болни: при някои лица заболяването може да протече безсимптомно или с едва набелязани прояви, като е възможно и заразяване в първите дни от болестта. Макар децата да са най-заразни в първата седмица от инфекцията, възможно е няколко дни или седмици след пълно излекуване все още да пренасят заразата и да са способни да инфектират други. Близкият контакт, директен (хващане за ръка) или индиректен (докосване на предмети, контаминирани от заразения), излага на значителен риск от предаване на заразата. При децата до пет години близкият контакт се осъществява многократно по-лесно в хода на играта, което значително улеснява предаването на инфекцията
• ниска хигиена: липсата на изградени хигиенни навици, характерно за малките деца, както и ниските социално-икономически условия, лоша битова хигиена излагат на по-висок риск от заразяване на коксаки вирусна инфекция