8. Диагноза и изследвания при инфекция с коксаки вирус

В масовия случаи при над две трети от пациентите с болестта ръка-крак-уста диагнозата се поставя въз основа на характерните данни за пациента, оплаквания и типични проявления на инфекцията.

Фокусът обикновено е насочен към изясняване на някои следните особености:

• рискови фактори: типична е възрастта на пациентите (обикновено около и под пет години), посещение на социално заведение или друг затворен колектив от подобен модел, липса на изградени хигиенни навици, често гризене на ноктите, лапане на пръстите или пъхане на предмети и играчки в устата
• характерни оплаквания: в много от случаите децата в тази крехка възраст не могат да обяснят своите оплаквания, но при повечето се установяват нарушения на съня, повишена раздразнителност, липса на апетит, болки в корема, диария. При някои деца състоянието протича предимно с оплаквания от интестиналния тракт, докато при други доминират грипоподобните прояви, като мускулни болки, главоболие, втрисане, хрема
• типични клинични белези: при оглед на устната кухина се виждат характерните за инфекцията промени и енантем със своята типична локализация. При оглед на длани и стъпала се установява характерният макуло-папулозен обрив, като в някои случаи според еволюцията на лезиите може да се направи преценка за давността на оплакванията. Обикновено при оглед останалата част от тялото е чиста, без обриви, при палпация на корем не се съобщава за болезненост, не се установяват и патологични отклонения. С изключение на обрива по кожата и лигавицата на устната кухина обикновено се установява, че детето е в добро общо състояние

При по-малко от една трета от пациентите болестта ръка-крак-уста показва атипично протичане с различни локализации на обрива, липса на някои от ключовите признаци на инфекцията, което особено при по-малките деца може значително да затрудни поставянето на диагнозата и назначаването на оптимална терапия.

В подобна ситуация освен разпита и обстойния преглед може да се наложи извършването на някои изследвания за оценка на общото състояния, потвърждаване на диагнозата и различаване от някои идентично протичащи в тази възраст заболявания:

• изследване на гърлен секрет: изследването на гърлен секрет или смив се назначава за изключване на друга налична флора (бактерии, гъбички) и за изолиране на вируса с помощта на различни методи на изследване
• изследване на фекална проба: коксаки вирусите се съдържат в изпражненията, поради което при изследване на фекална проба могат да бъдат доказани. Методът се използва и за подпомагане на диференциалната диагноза при съмнения за други подлежащи заболявания с бактериална или вирусна етиология
• кръвни изследвания: пълната кръвна картина обикновено показва раздвижване на белия кръвен ред с увеличение на белите кръвни клетки, поява на атипични лимфоцити, увеличение на някои възпалителни маркери, като С-реактивния протеин (CRP). Наличието на значителни промени в кръвната картина насочва към друга инфекция и изисква допълнителни разяснения
• други: в изключително редки случаи, предимно при съмнения за сериозни подлежащи заболявания или наличие на компрометиран имунитет или други фактори, водещи до нетипично протичане на болестта, може да се наложи извършването на биопсия на кожна лезия (обикновено се взима секрет от мехурче, максимално атравматично), рентгенография за гърди или корем за изключване на подлежаща патология и други