4. Заразяване с коксаки

Заразяването с коксаки вирусите се осъществява по различни механизми, като макар инфекцията да показва склонност към самоограничаване и нисък риск от тежки усложнения, то контагиозният индекс (вероятността от заразяване при контакт с болен) е много висок. Сред основните пътища на предаване на заразяването се включват:

• заразяване при директен контакт: най-често заразяването с коксаки вируси се осъществява при директен контакт с болен човек. Вирусите се съдържат във високи концентрации в носните секрети, слюнката, секретите, отделяни при говор, кихане и кашляне, както и във фекалните маси (изпражнения) и в течността в кожните блистери. Директният контакт в комбинация с ниска лична хигиена или пропуски в хигиената значително увеличава вероятността от заразяване
• заразяване при индиректен контакт: вирусът показва различна устойчивост във външната среда, като влияние оказват видът на самата среда, околната температура, излагане на дезинфектанти и други. Заразяване при индиректен контакт е възможно при досег с лични вещи, принадлежности, прибори, играчки и предмети, контаминирани с вируса и последващ допир на лицето, устата, очите. Индиректният контакт крие по-нисък риск от заразяване, въпреки което следва да се вземе под внимание. При наличие на потвърден случаи с коксаки вирусна инфекция е необходимо извършване на щателна дезинфекция, мокро почистване и проветряване
• заразяване по въздушно-капков механизъм: контактният път се счита за най-характерен за коксаки вирусната инфекция, но болестта може да се предаде и по респираторен механизъм или въздушно-капков път. Благоприятстващи фактори са тесен контакт, пребиваване в затворени помещения, липса на проветряване