Инфекция с коксаки вирус: болест ръка-крак-уста

Болестта ръка-крак-уста е повсеместно разпространена, като се среща по-често в селските райони, при ниски социални и битови условия, в по-топлите и влажни месеци от годината. Засягат се главно деца до пет години, като през различни интервали от време се описват големи огнища на заразата в различни части на света.

Причинител на болестта в масовия случай е коксаки вирус А16, следван от ентеровирус 71, но са възможни и някои атипични причинители от семейството на коксаки вирусите и еховирусите. Заразяването се осъществява по контактен път, като водещ е фекално-оралният механизъм, а рисковите популации са малките деца, посещаващи социални заведения (детски ясли, гради) и с все още неизградени хигиенни навици.

Основният механизъм на предаване на инфекцията с коксаки вирус е посредством директен контакт с болен човек или индиректен контакт с контаминирани предмети, прибори, повърхности, играчки, тъй като вирусите се съдържат във високи концентрации в слюнката, носните секрети, кожните блистери, изпражненията. Възможно е заразяване и по въздушно-капков път.

Болестта ръка-крак-уста обикновено протича типично, като след инкубационен период от два до седем дни инфекцията се проявява със следните симптоми:

• висока температура: често е първа проява на болестта, като не достига особено високи стойности
• общи оплаквания: липса на апетит, главоболие, раздразнителност, сънливост, болки в корема, хрема и други
• промени в устната кухина: болки в гърлото и промени по типа на херпангина с развитие на везикуларен стоматит предшестват кожния обрив. Лезиите са силно болезнени и при малки деца могат да са единствена проява на болестта
• характерен обрив: типичен за инфекцията е макуло-папулозният обрив по дланите и стъпалата, проявяващ се като точковидни, зачервени лезии с овални сивобелезникави мехурчета с размери до десет милиметра

Сравнително по-рядко коксаки-вирусната инфекция засяга лица в млада, активна или напреднала възраст, като протичането обикновено е леко, протрахирано, атипично и инфекцията може да остане неразпозната. Симптомите при възрастни са идентични с тези в ранна детска възраст, като обикновено отшумяват в рамките на седем до десет дни. Рисковете от усложнения са ниски, но следва да се имат предвид при имунокомпрометирани лица и полиморбидни пациенти.

Пациентите с коксаки вирусна инфекция са заразни от началото на инкубационния период до средно около 1-2 седмици след това, обикновено след отшумяване на обрива. При деца вирусите се излъчват с фекалиите и могат да са източник на нови инфекции за продължителен период от време. При възрастни атипичното и леко протичане с неглижиране на оплакванията може да стане източник на нови заразявания, особено при малки деца.

Диагнозата при болестта ръка-крак-уста обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти и се осъществява въз основа на:

• разпит и преглед: характерна възраст на пациентите, типични оплаквания, наличие на характерен обрив по дланите и стъпалата, лезии в устната кухина
• изследвания: изследване на гърлен секрет, фекални проби, течност от мехурчетата по кожата за изолиране на причинителя и диференциране от други инфекции

Терапията при болестта ръка-крак-уста е неспецифична и включва приложение на съобразени с възрастта:

• симптоматични средства: обезболяващи и температуропонижаващи средства, локални препарати за третиране на обрива, подходяща устна хигиена за облекчаване на лезиите по лигавицата
• общи мерки: почивка на легло, адекватна хидратация, при необходимост допълнителен прием на витамини, избягване на дразнещи храни

Болестта ръка-крак-уста в масовия случаи се самоограничава и отминава без усложнения и последици, но макар и рядко е възможно до няколко месеца след прекарана инфекция наличие на различни по вид последици, като засягане на ноктите, неврологични увреждания, възпалителни промени, засягащи вътрешните органи и други.

След преболедуване от болестта ръка-крак-уста се изгражда траен имунитет, насочен към съответния причинител, като при наличие на атипична етиология е възможно повторно заразяване. За намаляване на риска се препоръчват някои общи профилактични мерки за подобряване на хигиената и ограничаване контактите с болни лица.