Начало Здравни проблеми Катаракта Старческа катаракта
Катаракта

6. Старческа катаракта

Старческа катаракта

Най-характерният представител на придобитите катаракти е старческата катаракта - cataracta senilis. Терминът "катаракта' произлиза от древногръцкото kataract, което означава водошад. Древните гърци са предполагали доста наивно, че зад роговицата и зеницата пада някакъв вид течност, която възпрепятства зрението. В българския език са добили популярност термините "старческо перде", "вътрешно перде" или "сиво перде".

Обикновено старческата катаракта се появява след петото десетилетие на живота и засяга последователно и в много по-редки случаи едновременно и двете очи. Възможно е да изминат няколко месеца от появата на първите мътнини в лещата до пълното "узряване"на катарактата.

Старческата катаракта може да бъде разделена на две основни форми - кортикална и нуклеарна.

Кортикална катаракта - както подсказва самото име, започва от кората на лещата. Още преди да са възникнали първите субективни признаци, в периферията на лещата се забелязват при просветляване спицовидни или клиновидни мътнини с върхове, насочени към центъра, и основи - към екватора на лещата. Субективните симптоми обикновено възникват едва тогава, когато мътнините са достигнали зеничната част на лещата, или в случаите, когато бъдат разпространени по задната част на кората на лещата. Пациентите установяват, че виждат неясно и съобщават, че виждат светлите обекти (лампи, луна и др.) с многократно умножение - полиопия. С напредване на състоянието все повече се засилва неясното виждане, докато се достигне положение, при което болният да може да прави разлика само между светло и тъмно.

В развитието на кортикалната старческа катаракта - cataracta senilis incipiens, не се установява цялостно помътняване на лещената кора, очното дъно се просветлява и дори се оглежда. Наблюдава се умерено намаление на зрителната острота. Стадият на инципиентната катаракта е най-дълъг и привършва напълно при помътняване кората на лещата. Болният обикновено няма способността да различава предметите и може да направи разлика само светло от тъмно. С това катарактата навлиза във втория стадий - на интумесцентната катаракта - cataracta senilis intumescens. При този стадий се наблюдава набъбване на лещените маси, те стават нехомогенни, между фибрилите се откриват водни цепки и вакуоли, изпълнени с течност. Предната камера на лещата е плитка поради избутването на ириса напред.

Лещата притежава седефен блясък, с течение на времето настъпва хомогенизация на помътнените лещени участъци, лещата губи излишната вода, намалява нейният обем, става сивкавобелезникава, непрозрачна. Това е стадият на зрялата катаракта - cataracta senilis matura. Предната камера отново придобива нормалната си дълбочина. Ако в този стадий, който може да продължи с месеци и години, не бъде предприета екстракция на лещата, катарактата може да премине в стадий на презряване - cataracta senilis hypermatura, при който кората се разводнява, трансформира се в млекоподобна материя, а ядрото е загубило опора в нормалната консистенция на кората и се утаява в долната част на лещената капсула. В този стадий се наблюдава дегенерация на лещената капсула, което я прави силно пропусклива за лещените белтъци и е възможно да се развие асептичен, факоанафилактичен ирит.

Нуклеарни катаракти се развиват предимно при индивиди, които страдат от миопия. По същество, настъпилите промени в лещата при нуклеарните катаракти представляват склероза на лещеното ядро при непокътната прозрачност на кората. В някои случаи в ядрото настъпва отлагане и на тъмен, кафеникавочервеникав пигмент. Основното оплакване при пациентите с нуклеарна катаракта е възникването на късогледство в напреднала възраст или ако очите са били миопични, късогледството с напредване на възрастта нараства. Някои от пациентите, които са носили коригиращи очила за корекция на пресбиопия, изведнъж губят нуждата от носене на очила при четене. Друг характерен симптом е поява на силно заслепяване при слънчево осветление, при което помътненото лещено ядро задържа лъчите. Болните са принудени да носят тъмни очила или да засенчват очите си, за да виждат по-добре при по-широки зеници. Еволюцията на нуклеарната катаракта е много бавна и може да продължи 4-6 и повече години.

При някои от пациентите е възможно да се наблюдават и смесени нуклео-кортикални катаракти. Етиологията на старческите катаракти не е изяснена напълно. Предполага се, че се дължат на настъпването на старчески промени в лещените протеини. Когато настъпят подобни промени преди 50-годишна възраст, се говори за пресенилна катаракта.

Следва: Патологични катаракти

Страници: 123456789101112131415
4.6, 7 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ Катаракта